Интервюта
Диана Ковачева: Докладът е обективен и препоръките са изпълними
19.07.2012
Водеща Жени Марчева:
Пристъпваме сега и към планирания разговор с министъра на
правосъдието Диана Ковачева. Добро утро, министър Ковачева.
Диана Ковачева:
Добро утро.
Водеща:
Благодаря ви за търпението, но виждате, че е такава
обстановката. Докладът на Европейската комисия ни събира тук, в
това студио, днес, но няма как да не започнем с разговор за
терористичния акт вчера на летище "Сарафово". Отново казвам, 8
са загиналите, над 30 са ранените. Вашето обяснение, защо
България се превърна в първата държава от целия Европейски съюз,
в която имаше терористичен акт срещу израелски туристи?
Д. Ковачева:
Най-напред бих искала да изразя съболезнования към близките
на загиналите и надежда за жертвите. Аз си мисля, че е
най-коректно всеки да говори по темите, от които разбира. Аз не
съм специалист по сигурността. А това, което виждам, е, че на
практика българските институции правят всичко възможно. Мисля
си, че в момента е много важно всички институции да са единни.
Видяхте, че и българският еврокомисар Кристалина Георгиева е в
България в момента, т.е. връзката с Европа и с НАТО струва ми
се, че е много важна в този момент. А и наистина си мисля, че, и
като обикновен човек мога да кажа, че никоя държава не е
застрахована и това е факт.
Водеща:
Сега, вие не сте нито вътрешен министър, нито външен
министър, но вие сте мислещ човек. Води ли България в момента
небалансирана външна политика, която би могла да бъде причина за
вчерашната кървава баня на летище "Сарафово"?
Д. Ковачева:
Не мога да кажа, че външната политика е небалансирана. Чухте
и г-н Соломон Паси като бивш външен министър, който също
направи такава оценка. Не бива наистина да се подхожда
емоционално, въпреки че моментът е труден. Не бива и да се вадят
от контекста конкретни думи. Аз се връщам към изказването на
г-н Янаки Стоилов, което и вие определихте като емоционално.
Мисля си, че в момента е много важно да се запази спокойствие и
все пак да се изчака да мине първоначалният шок на всички, за да
може да се направи анализ. Струва ми се, че в момента още е
рано, не са установени всички факти, за да се направи цялостен
анализ на ситуацията, но във всички случаи е необходим
задълбочен анализ, за да се види дали се дължи на пропуск или
просто наистина е факт.
Водеща:
За да преминем плавно към темата за доклада, още снощи
българският премиер Бойко Борисов обеща задълбочено разследване,
което да доведе до разкриване на извършителите на това
престъпно деяние или извършителя на това престъпно деяние. Обеща
да има справедливост, обеща да има наказания за това
варварство. Вярвате ли, че наистина рано или късно извършителите
на това престъпление ще бъдат открити? Тук само искам да
припомня думите на проф. Владимир Чуков, арабиста Владимир
Чуков, рано тази сутрин той направи един паралел с терористичния
акт в Буенос Айрес, който Хизбула прави 1994 г., и припомни, че
тогава извършителите на този терористичен акт са открити след
14 години, т.е. наказани са след 14 години. Дали толкова ще
чакаме, за да бъдат наказани извършителите на убийствения
терористичен акт в Бургас?
Д. Ковачева:
Разбира се, че в момента няма как да се каже. Естествено е,
че всички се надяват, че извършителите ще бъдат заловени, но
става въпрос за едно от онези престъпления, които на практика
нямат давност, т.е. без значение кога ще бъдат установени и
заловени извършителите, те ще бъдат наказани. Виждате, че такива
тежки престъпления като престъпления срещу човечеството, военни
престъпления, геноцид на практика са изведени дори извън
границите на отделните държави в наднационални институции,
каквато е например Международният наказателен съд. Виждате, че
ангажиментът на международната общност в тези случаи е огромен.
И в този смисъл, разбира се, когато говорим за ангажимента на
международната общност, не бива да забравяме и ролята на всяка
една национална държава, защото и тероризмът, и военните
престъпления, и геноцидът са престъпления по националното право
на всички европейски държави. В този смисъл наистина тук си
мисля, че са важни обединените усилия на повече от една държава.
Тук не става въпрос за един вътрешен проблем само, тук става
въпрос за един проблем на целия Европейски съюз, защото на
практика това е смисълът на ЕС - солидарност в добрите и в
лошите моменти, и мисля, че това е един от моментите, в които
точно тази солидарност може да си проличи. Жалко е, наистина
жалко е за хората, които са загинали. Определено ситуацията е
тревожна, но е важно също така институциите да работят заедно.
Водеща:
Добре, за доклада на Европейската комисия, който вчера чухме
в неговата цялост, в неговата белова. Любопитно ми е, какво
бихте казала, ако все още бяхте директор на "Прозрачност без
граници"?
Д. Ковачева:
Няма как лесно да прескоча към тази тема за доклада, защото
всяка друга тема изглежда маловажна в контекста на това, което
се случва. Виждате колко бързо се смени...
Водеща:
Така е.
Д. Ковачева:
...погледът и фокусът.
Водеща:
Вчера това беше акцент, беше водещо до следобед, до
привечер, когато нещата се обърнаха.
Д. Ковачева:
По всяка вероятност, ако бях все още, така, част от екипа на
"Трансперънси", щях да се фокусирам върху друга част от
доклада, не върху тази, върху която се фокусирам в момента, а по
всяка вероятност фокусът щеше да бъде свързан с
противодействието на корупцията, разбира се, защото
"Трансперънси" е организация, която се занимава именно с това, а
бих се фокусирала върху ролята на гражданското общество и
гражданския сектор.
Водеща:
Щяхте ли да разкритикувате държавните институции за
неефективната борба с корупцията?
Д. Ковачева:
Предполагам, че ъгълът, през който щях да гледам, би бил
различен, а пък и целта на една неправителствена организация е
да бъде критична, и това е съвсем естествено, виждате,
гражданските организации имат критичен поглед. Разбира се, добре
е той да бъде конструктивно критичен и смятам, че и
"Трансперънси интернешънъл" винаги е запазвала този критичен, но
все пак позитивно критичен тон. А мисля си, че в контекста на
една такава петгодишна оценка анализите трябва да бъдат все пак
по-глобални. Аз...
Водеща:
Липсваха ли ви вчера по време на пресконференцията в
Министерския съвет вашите предшественички Миглена Тачева и
Маргарита Попова?
Д. Ковачева:
Имаше, имаше такава покана от страна на премиера, защото
наистина става въпрос за един петгодишен доклад, който обхваща
мандата на повече от едно правителство. Оценени са действия от
2007 г. насам. Това, което на практика не бива да се случва, е
от един доклад, който е около 50 страници, да бъдат извадени пет
думи и на базата на тях да бъде дадена оценка, защото г-н
Стоилов, който беше преди мен в това студио, освен че беше много
емоционален, смятам, че постъпи доста некоректно, като постави
акцента върху пет думи от цял един доклад.
Водеща:
Няколко цитата, които според него му се сториха
най-критични.
Д. Ковачева:
Разбира се, вижте, важно е да се има предвид, че докладът е
обективен, и аз смятам, че той е такъв, защото той дава
информация както за напредъка на България през годините, така и
за това, което остава да бъде свършено, и аз мисля, че никой не
спори за факта, че има още много неща, които трябва да бъдат
направени.
Водеща:
Има ли достатъчно основания политическата опозиция да поиска
вот на недоверие на базата на констатациите в тяхната цялост,
които съдържа този не особено пространен, за моя изненада,
доклад на Европейската комисия?
Д. Ковачева:
Не бих казала. Най-малкото, че всъщност докладът обхваща и
част от тяхното управление. А освен това, така, аз не бих
казала, че докладът е чак толкова критичен, докладът е обективен
и препоръките са изпълними. В този смисъл аз намирам в него
няколко позитивни сигнала. Видяхте вчера и Марк Грей като
говорител на комисията на практика постави няколко акцента и те
са свързани със следното: на първо място добра е оценката, че
България е на път да изпълни целите на механизма. Това означава,
че на практика оттук нататък предстои по-лекият път според мен,
по-тежката работа е извършена през тези пет години. А оттук
нататък се дава един, така, бих казала, малко по-лек режим за
България, дава й се един по-широк хоризонт напред от година и
половина, което според мен е израз на доверието на Европейската
комисия към България за това, че всъщност няма нужда през тази
година и половина да бъде оценявана в рамките на един междинен
доклад. Това са позитивни сигнали, тук не говорим за извадени от
контекста изречения.
Водеща:
Само, за да бъдем безкрайно коректни, т.е. технически
доклад, какъвто сме свикнали да получаваме в началото на всяка
година около края на януари, края на февруари, да не чакаме
догодина, така ли?
Д. Ковачева:
Ами, както виждате, всъщност, да, на практика става въпрос
за отпадане на февруарския и юлския доклад. Тоест два доклада
отпадат, дава се по-дълго време на България, защото са посочени
ясно - и смятам, че тук няма никакъв спор, става въпрос за
сътрудничество между България и Европейската комисия - и
България, и Европейската комисия се съгласяват, че това са
стъпките, описани са стъпките, които трябва да се случат оттук
до края на 2013 г., и на практика изпълнението на тези стъпки
според мен дава възможност за изход от механизма в края на 2013
г.
Водеща:
Дали, питам се обаче дали липсата на юлски доклад догодина,
2013 г., пък е един, как да кажа, реверанс от страна на
Европейската комисия към българското правителство, защото точно
тогава най-вероятно тук страстите ще врят и кипят около
предизборната обстановка, свързана с парламентарните избори?
Д. Ковачева:
Не бих казала, че това е причината, защото всяка година през
юли излиза доклад. По време на предишните избори, ако си
спомняте, също така през юли излезе докладът. Изчакаха от страна
на Европейската комисия да минат изборите, всъщност към края на
юли излезе докладът на Европейската комисия, т.е. винаги се
дава един толеранс след изборите от няколко седмици, в които
включително и да се... така, да се даде някакъв поглед за
начина, по който са протекли изборите в доклада. Не мисля, че
това е причината, а и вчера имаше такъв въпрос към Марк Грей, на
практика той не каза, че причината са изборите. Ако причината
бяха изборите, можеше да е септември например 2013 г., а
виждате, дава се един хоризонт в края на годината. На мен ми се
иска да кажем няколко думи за стъпките, които остава да бъдат
свършени, защото всъщност това е важно оттук нататък, докладът е
факт. Смятам, че положително е оценен фактът, че
законодателната рамка в България е на практика почти приключила,
има още няколко неща, които би следвало да бъдат довършени. Тук
вече говоря за областта правосъдие.
Водеща:
Простете, че ви прекъсвам, тъй като вие повече предпочитате да
говорите за позитивните неща в този доклад, но кои бяха
констатациите, пасажите, цитатите, които искрено ви, как да
кажа, искрено ви обезпокоиха като правосъден министър, искрено
не ви харесаха?
Д. Ковачева:
Мога да говоря само за частта правосъдие...
Водеща:
Правосъдие.
Д. Ковачева:
...разбира се. Това, което аз мисля, че, така, е относително
критично, посочено в доклада, е необходимостта от повече
активност от страна на съдебната система. Мисля си, че е важно,
и затова и стъпките, които са следващите, са посочени именно с
избора на новия Висш съдебен съвет, избора на следващия главен
прокурор. И там се казва те да имат мандат да извършат конкретни
реформи.
Водеща:
Можем ли да се издъним при сформирането на...
Д. Ковачева:
Мандат в смисъл на ангажимент, в смисъл на задължение.
Водеща:
...новия Висш съдебен съвет... на новия главен прокурор?
Д. Ковачева:
Ами, надявам се да не го направим, защото поне
законодателството дава възможност това да се случи прозрачно,
обективно, при активното участие на самите магистрати. Добре са
оценени в доклада промените в Закона за съдебната власт от
гледна точка на процедурите за публичност и прозрачност при
номинирането на членовете на Висшия съдебен съвет. Мисля си, че
оценката в доклада е добра, от гледна точка на обстоятелството,
че се казва, че тези прозрачни процедури дават възможност да
бъдат избрани достойни и почтени професионалисти. Според мен
това е добър знак. Оттук нататък аз си мисля, че всички гледаме
към следващия Висш съдебен съвет. Очевидно е, че оценката към
сега действащия Висш съдебен съвет е, че той не е развил докрай
своя капацитет. Една от институциите, която е заложена с добра
идея.
Водеща:
Каква е вашата оценка за Висшия съдебен съвет и инспектората
към него?
Д. Ковачева:
Ето такава, ето такава.
Водеща:
Същата.
Д. Ковачева:
Аз си мисля, че стартът на следващия Висш съдебен съвет би
следвало да бъде силен и мисля си, че е положително, че има
възможност всеки един от кандидатите да представи своята
концепция. Именно в концепциите си кандидатите за членове на
Висшия съдебен съвет трябва да кажат каква е тяхната визия по
някои от най-наболелите проблеми. Следващият Висш съдебен съвет
според мен трябва да набележи, да кажем, пет приоритета за
следващите пет години, в които ще работи, и това да бъдат
наистина най-важните проблеми в съдебната система. Те могат да
бъдат видяни и в доклада. На първо място можем да започнем с
кариерното развитие на магистратите. От страна на Министерство
на правосъдието вече се работи по усъвършенстване на текстовете
в закона, съвместно с магистрати и неправителствени организации,
така че на практика процедурите, които са свързани с
атестирането, с конкурсите в съдебната система, да бъдат
по-прозрачни, от една страна, и в същото време по-почтени.
Мисля, че тези промени ще допринесат за това. От друга страна,
друг важен въпрос е и въпросът за натовареността на
магистратите. Ето това е нещо, с което следващият Висш съдебен
съвет трябва да се занимае незабавно. От Министерство на
правосъдието и тук ще се постараем да помогнем със сериозен и
задълбочен анализ на проблема, съвместно с колеги, експерти от
Съвета на Европа. Ще бъде изготвена една методика за оценка на
натовареността в съдебната система, която ще се основава не
просто на количествени критерии, тоест какъв брой дела има всеки
един съдия например, а и на качествени критерии, каква е
тежестта на отделното, каква е сложността на всяко едно отделно
дело.
Водеща:
Моля ви, наистина, тъй като трябва да приключваме...
Д. Ковачева:
И ако ми позволите още едно важно нещо според мен, което на
практика не се случи в този Висш съдебен съвет, - ясна стратегия
за противодействие на корупцията вътре в съдебната система.
Мисля си, че това трябва да бъде един от петте, да кажем,
приоритети на следващия Висш съдебен съвет, ясна стратегическа
визия.
Водеща:
Разбрах ви. 30 секунди, защо променихте три пъти мнението си за
уволнението на Мирослава Тодорова?
Д. Ковачева:
Не мисля, че съм променяла мнението си за уволнението на
Мирослава Тодорова и не е моя работа да го коментирам. За мен
беше много важно в рамките на едно извънредно заседание да дам
възможност да се чуе и другата гледна точка. Смятам, че
недостатък на закона е, че в случаите, когато се гледат
дисциплинарни производства, разбира се, за да се запази
авторитетът на лицето, което е обект на това производство, не се
обявяват мотивите. Но в такива случаи, които са наистина, така,
натоварени с голям обществен интерес...
Водеща:
От обществена важност.
Д. Ковачева:
...е много важно да се чуят мотивите и на тези, които са взели
решение. Смятам, че е много важно в този случай на едно такова
заседание да бъда осветлена мотивацията, няма как мотивите да
споделят членовете на Висшия съдебен съвет, но нека да се чуе и
другата гледна точка, а най-ценното в случая е, че има съдебен
контрол. Нека съдът реши какъв е изходът от този казус.
Водеща:
Благодаря ви за този разговор. Министърът на правосъдието Диана
Ковачева, гост на "Денят започва".
 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ