Интервюта
Промените в съдебния закон Екатерина Захариева, министър на правосъдието
01.08.2016
Водещ: След дълги мъки съдебната реформа помръдна. Малко, но видимо. Години наред бяха писани редица стратегии и планове, но реални резултати обществото сякаш не отчете. Промените в Конституцията не минаха в първоначално предложения им вид. Почти същото може би се случи със съдебния закон. Въоръжени до зъби, противниците на съдебната реформа искаха удобни текстове. Успяха ли частично, предстои много скоро да видим.
Само преди седмица депутатите приеха окончателно втората част от дълго обсъжданата съдебна реформа, с която засилиха самоуправлението на съдилищата. Това стана с окончателното приемане на Закона за съдебната власт. С промените депутатите приеха магистратите да декларират участие в тайни организации и или формални и неформални организации. Народните представители приеха правомощията на общите събрания на съдиите, като се предвиждат възможности те да правят предложения за назначаване на председател на съответния съд, да изслушват всички кандидати и да изразяват становище относно кандидатурите, да определят броя и съставите на отделенията и тяхната специализация по материя. Народното събрание даде възможност на гражданите, неправителствените организации и институциите да могат да задават писмени въпроси чрез народните представители или членовете на Висшия съдебен съвет при обсъждането на доклада за дейността на прокуратурата и разследващите органи. Съгласно приетите промени преди назначаването си експертите към Инспектората на Висшия съдебен съвет ще преминават проверка за почтеност и декларират съгласие по време на заемане на длъжността си да бъдат подлагани периодично на такива проверки. Проверката за почтеност включва прозрачност на декларираните факти и обстоятелства, свързани с имущественото състояние и конфликт на интереси. След толкова месеци обсъждане на т.нар. съдебна реформа, питаме крачка напред ли са приетите промени или недостатъчност на дълго планирани решения? 
Крачка напред ли са приетите промени в Съдебния закон и Конституцията, говорим днес с правосъдния министър. Преди темата за реформата, обаче, госпожо Захариева, няма как да пропуснем казуса от днес за турския гражданин Абдуллах Бююк, който е бил интерес и за българската държава, но до 28 март, както разбираме, когато е било последното решение на Софийския апелативен съд, с което е отказана екстрадицията му за Турция. Знае ли държавата какво се случва с този човек или той вече не е интересен за нас, защото той е свободен гражданин? 
Екатерина Захариева: Той е свободен гражданин в момента. За вашите зрители искам да обясня накратко процедурата по екстрадиция. Когато дойде такава молба от която и да е от държавите, с които имаме такива споразумения, Република Турция е една от тях, те могат да дойдат или директно до Министерство на правосъдието, или чрез Министерство на външните работи, или дори чрез Интерпол. Министерство на правосъдието проверява чисто формално дали са налични всички документи. Ако са налични, изпраща искането до прокуратурата, която е длъжна веднага да сигнализира компетентния съд по местонахождението на лицето в момента в България, в случай очевидно е бил в София, сигнализиран е… отправено е искане до Градския съд, Градският съд е отказал екстрадирането, след което е потвърдено от втората инстанция. Така че тук няма място за оценка на изпълнителната власт. До момента няма ново постъпило искане официално от Република Турция за екстрадиция на същото лице. 
Водещ: Тоест единственото, което сме чували, са само политическите изказвания, които идват от южната ни съседка. 
Екатерина Захариева: Да. Когато дойде официално, ние ще процедираме пак по процедурата, която е по закон и по Конвенцията, по която сме страна. 
Водещ: А какво ще се случи хипотетично, ако този гражданин вече е напуснал страната ни? 
Екатерина Захариева: Тогава би трябвало да отправят, ако искат наистина екстрадиция, към държавата, в която се намира в момента. 
Водещ: България какво може да направи, освен евентуално да даде информация, че той е напуснал страната и това е?
Екатерина Захариева: Ако е напуснал страната, това ще направи България. 
Водещ: Добре, връщаме се към темата за съдебната реформа от миналата седмица - новината за гласуваните промени в Съдебния закон – тема, която беше изключително важна това лято и за вас, и за екипа ви, а и за предходния екип на министерството. Смятате ли, че се постигна онзи резултат, който всички искаха или компромисите, които бяха направени, са твърде много? 
Екатерина Захариева: В анонса ви имаше въпрос дали е крачка напред. Аз мисля, че да, съществена крачка плюс това. Защото това е наистина може би най-обемното изменение на Закона за съдебната власт през последните 25 години. Много изменения са правени, но рядко толкова мащабно. То засяга почти всяка една от разпоредбите на закона и почти всяка една от главите му. Така че считам, че е съществена крачка напред. Не бих казала, че се направиха много промени между първо и второ четене. Спазиха се основните принципи – съдийското самоуправление си е на място, реформата в прокуратурата си е на място, реформите в кариерното развитие си е на място. Разбира се, атестирането и новият подход към атестирането, правомощията на Инспектората, са така, както са предложени от Министерството на правосъдието и тези, които съответстват от Конституцията. Така че главата за електронно правосъдие си е там – изцяло нова глава; реформата в придобиването на правоспособност, т.нар. след завършването на университет юридическо образование. Така че редица, редица други изменения, които са наистина много и много обемни. И не бих казала, че се направиха съществени изменения. Мисля, че духът на закона е спазен и остана същият. 
Водещ: Въпросът е обществото да повярва вече в правосъдието, защото със сигурност сте виждала всички социологически изследвания, които казват, че доверието именно към съдебната система е много ниско, а и масовото мнение е, че там корупцията е много широко разпространена, макар то да върви като мит, нали – всички са чували за нея, никой не я е виждал. 
Екатерина Захариева: Фактът е, че години наред е натрупвано това недоверие. Нека да сме реалисти, това няма да стане с промяната в един закон – да се повиши автоматично доверието в съдебната система. Това е много работа и изпълнителната власт, и законодателната в случая, мога да кажа, че свършиха своята работа. И сега всъщност законът изцяло се прилага от съдебната система. Министърът на правосъдието, знаете, има доста малко правомощия по отношение на съдебната система. Така че аз считам и се надявам, че той ще се прилага правилно. Но нека наистина да сме реалисти – няма да стане автоматично. Но все пак това е крачка в правилната посока и то голяма. Не бих казала малка. И не съм съгласна с това, че нищо не е свършено, нищо не е направено. Нека да бъдем обективно в оценките си за това, което е направено.
Водещ: Какво ще кажете обаче на хората, които с години чакат приключването на едно дело? Знаете, има случаи, които са продължавали по 10 и по повече години, особено делата за делби на имоти. Там са много показателни. 
Екатерина Захариева: Делбите, да. Несъстоятелност. 
Водещ: Също, да. Дела, които продължават десетки години. Да, истината е, че държавата въведе механизъм за компенсиране от бавното правосъдие, но това пък не направи делата да свършват по-бързо. 
Екатерина Захариева: Всъщност вие повдигате един много съществен проблем, който не е на ниво законодателни изменения, специално в частта неравномерна натовареност на нашите съдилища. Много пъти говорим за съдебната карта, на хората може да им звучи доста екзотично, но тя е много пряко свързана с бързината на процеса. Ще дам две цифри, те ще станат много ясни за хората. Софийски районен съд – 117 дела за миналата година на съдия. Няма да посочвам, да изброявам изчерпателно различни съдилища, но 13-17 в други. 
Водещ: Например във военните. 
Екатерина Захариева: Военните са далеч по-малко от 13-17. Те са, примерно Военен апелативен – 1,37; Военен окръжен – 3,38 или нещо такова, ако се не лъжа, дела на човек. 
Водещ: Е, това не е ли много скъпо за бюджета? 
Екатерина Захариева: По-скоро нека да кажем за общите съдилища, неадминистративните. Примерно Районен съд Ардино – 17. При 117 на 17. Така че съдебната карта е една от основните задачи на Висшия съдебен съвет. Разбира се, че Министерство на правосъдието ще подпомага дори с обяснения и с разяснения. Нека хората да не се притесняват, защото започва и с това да се спекулира – ще затворят съдилищата, ще уволняваме съдии и прокурори, ще стане недостъпно правосъдието за нас. Не е вярно. По-скоро правосъдието бавейки се, понякога става недостъпно. Защото все пак е бавно едно дело да приключи навреме. За търговските дела, несъстоятелност, длъжниците са ощетени, съответно работниците и служителите на това предприятие. Изобщо, изключително важно е за икономическото развитие. България в последното изследване на Европейската комисия, те всяка година знаете, че издават една… наричат я като карта на европейските системи, различни изследвания, България по отношение на бързината в административния и гражданския процес стои доста добре. С изключение на делата за несъстоятелност. Тя е на 3-4 място съответно от всичките държави членки. Тоест под 200 дни се гледат делата на първа инстанция, административните дела и гражданските като цяло. 
Водещ: Така де, но това е средно аритметичното. Защото има разлика, както вие казвате, между Ардино и София. 
Екатерина Захариева: Не, то по-скоро за всичките дела става въпрос като наблюдение. Защото всъщност голяма част от делата са в големите съдилища. Така или иначе, обаче, това не означава, че няма проблем. Нещо, което са споделяли председателите на съдилищата, например, във Върховния касационен съд, търговските дела се насрочват за след две години, в Търговско отделение. 
Водещ: Което е далеч от разумните срокове. 
Екатерина Захариева: Наистина това е далеч от разумните срокове. По отношение на наказателните дела – нещо, което е с най-големия обществен интерес и хората най-много негодуват за това и с основание. В съдебната реформа предстоят още няколко важни закона. Някои от тях вече са в парламента. Фокусът е върху Закона за съдебната власт, но няколко законопроекта други сме предложили в парламента. Някои от тях са в парламента, други са на етап публично обсъждане, внесени в парламента. А сега съвсем скоро, надявам се до края на тази седмица да обявим на публично обсъждане и Наказателно-процесуалния кодекс. 
Водещ: Изключително важна тема. Сега аз ви предлагам да видим едно мнение. Отиваме при нашия колега Иван Иванов, който днес е във Видин – първия град от серията, които ТВ БГ он Ер ще посети през идните седмици, за да разберем какво мислят хората за правосъдието именно в един от градовете на страната. Здравей, Иване. 
Репортер: Привет, Митко. Привет и на творите събеседници, на нашите уважаеми зрители. До мен има една дама, която ще попитам дали, госпожо, вярвате в съдебната система у нас? 
Гражданка: Напълно не. 
Репортер: Защо? 
Гражданка: По простата причина, че имам заведено дело, спечелено, платени такси, платени за съдия-изпълнител, и до днес нищо. Адвокатът е Цецо Иванов. 
Репортер: Какъв е казусът, ако не е тайна? 
Гражданка: Казусът е – съпругът ми е бил поръчител и започнахме да изплащаме заема. Изплатих го напълно, за да мога да заведа дело. До тук. Пристигна решението, той го прибра. Дай пари за съдия-изпълнител и никому нищо до днес. 6 години. 
Репортер: И не можете да откриете човека? 
Гражданка: Човекът, дето е наследник на тези хора, на които моят съпруг е станал поръчител, те починаха, но синът им е жив. Но самият адвокат нищо не прави. 
Репортер: А случвало ли ви се е да ви бъдат поискани пари на вас или ваш близък, за да бъде решено някакво дело в определена насока? 
Гражданка: Не, не. Нямам такъв допир. И по-добре да нямам. 
Репортер: В нашето студио е правосъдният министър Екатерина Захариева. Дали бихте искала нещо да я попитате? Сега имате възможност. 
Гражданка: Как мога да си потърся правата, защото той ми обра всичките – решението, което е пристигнало, адвокатът ми го прибра; прибра парите за съдия-изпълнител и до днес нищо. 
Репортер: Оптимист ли сте, че този казус ще бъде решен? 
Гражданка: Не, в никакъв случай. В никакъв случай. 
Репортер: А няма ли някаква давност, тези 6 години като са отминали? 
Гражданка: Повече съм вдигнала ръце и не се занимавам. Дори вътре в Съдебната палата влизах да търся, и делото е заличено, че е съществувало като дело. 
Репортер: Според вас има ли още хора, които имат вашата участ? 
Гражданка: Предполагам, че има доста. Никой не е доволен. Така мисля, мое лично мнение е. 
Репортер: А според вас защо се стига дотук? 
Гражданка: Защото корупция. Корупция. Корупция и се смята, че хората са с ниска култура и трябва да бъдат ощетявани по всякакъв повод. 
Репортер: Как да преборим корупцията в правосъдната система? 
Гражданка: Трябва да бъдем единни. Единство. Защото ние, българите, страним от това, искаме другият да излезе, да не сме ние. Защото тук е насадена в цялата ни система страх – страх в хората, които са потърпевши от всякакъв вид естество. 
Репортер: А именно правосъдието трябва да разбие страха и да ни защитава? 
Гражданка: А, правосъдието няма да го разбие. Ще си го разбием ние като нация, която трябва да бъдем единни. Аз съм била три години в Гърция, хората са толкова единни. За всяко едно нещо ги виждаш по площадите. Но и полицията не е като при нас. Те стоят с щитовете и гледат. Докато тук при нас 15-20, хайде 100-200 човека да са се вдигнали на някакъв вид протест, веднага колкото са протестиращите, толкова са и полицията, дори в двоен размер. 
Репортер: Имаше протести за съдебната реформа. Благодаря ви, госпожо, за този коментар. А сега, Митко, връщаме се обратно към теб и към твоите събеседници. 
Водещ: Благодаря ти за това включване, Иване. Чухте, госпожо Захариева, спечелила е дело дамата, присъдени са й суми, обаче тя не може да си ги събере. 
Екатерина Захариева: Ами тук очевидно самата съдебна система си е свършила работата в първата част. Очевидно, обаче, след което, доколкото разбрах от дамата, адвокатът не си е довършил работата. Аз това, което ще я посъветвам – да подаде жалба до мен, като посочи частния съдебен изпълнител, който е прибрал таксата и не е започнал да върши нищо, или поне не я е информирал очевидно за това, което върши или не върши. Доста жалби получаваме в Министерство на правосъдието от длъжници и от кредитори също, трябва да подчертая. Министерство на правосъдието може да разпореди проверка на частния съдебен изпълнител конкретен. И аз бих казала – не само да сме единни, но и да си търсим правата. Така бихме могли да се преборим. Министерство на правосъдието не може да коментира съдебните актове, но специално тогава, когато има влязло в сила съдебно решение, жената очевидно е осъдила човека, на когото са платили очевидно дълга, като е станал поръчител нейният съпруг. Явно там има влязло в сила съдебно решение. Сега е време да си събере парите. 
Водещ: Присъдена й е сума, да. 
Екатерина Захариева: Надявам се този човек да не е недобросъвестен, защото доста често тогава, когато видят, че има шанс да ни насочи някой срещу тяхното имущество, още надявам се да не се е освободил от имуществото си. Но, ако исковата молба е била вписана, тогава няма опасност. Но нека да подаде жалба. Готова съм да съдействам за конкретния частен съдебен изпълнител. 
Водещ: Като казвате, че получавате сигнали срещу работата на съдебните изпълнители от кредитори и от длъжници, това означава ли, че стигаме до извода, че наистина трябва да се пипне и там законът? Камарата също много алармира за това, че са необходими много промени там. Знам, че нещата започнаха да вървят в някаква посока. 
Екатерина Захариева: Така е. Нашият закон малко в едната посока, въпреки че тук ставаше въпрос за кредитор, истината е, че малко залитаме в посока защита само на кредиторите и доста често чрез действия, които са позволени донякъде в нашия Гражданско-процесуален кодекс, но не означава, че се спазва духът на закона, дори и буквата да е спазена. Насочват се за малки вземания към много… имущество с голяма стойност принудителното изпълнени, с високи такси. За едно вземане от 5000 лева накрая разходите по събирането може да стигнат до 100. И съответно самият длъжник е затруднен да внесе примерно 30% от таксата, да спре и т.н. и т.н. Така че предложени са изменения, те са в парламента, в тази посока в Гражданско-процесуалния кодекс. Надявам се есента парламентът да има време да ги приеме. 
Водещ: Малко в полза на длъжниците. 
Екатерина Захариева: По-скоро е баланс. Бих казала, че е в полза и на кредиторите, и на длъжниците. Кредиторите нямат интерес от фалит на длъжника, още повече, когато те са няколко. По-скоро по-добре е да има възможност да изплати задълженията си, отколкото да бъде фалирал. Защото, да кажем, този кредитор, съответният, може да успее да събере вземанията си, но другите да не успеят. Много често не е само един кредитор. 
Водещ: То зависи от работата на съдебния изпълнител. 
Екатерина Захариева: Затова сме предложили изменение в Търговския закон, пак с цел стабилизационно производство на търговци в затруднено положение, но не и в неплатежоспособност. Редица законодателни промени, Търговският закон е в парламента, изключително важен. 
Водещ: Като говорихме за промените, да ви питам за Закона за съдебната власт. Понеже промените в Конституцията свършиха с оставката на вашия предшественик, имаше ли момент, в който се притеснявахте, че промените в Съдебния закон няма да минат така, както трябва да бъде? 
Екатерина Захариева: Ами, да ви кажа, не мисля, защото, разбира се, имаше някои доста бурни дебати в правна комисия, имаше политически партии, които не приемаха изобщо съдийското самоуправление – това за мен беше…
Водещ: И несъгласуването от страна на Висшия съдебен съвет също беше знак. 
Екатерина Захариева: Висшият съдебен съвет, да, не съгласува закона. Така че не бих казала, че съм се притеснявала, на първо място, защото считам, че законопроектът беше изработен с участието на всички, беше толкова широко дебатиран и така добре приет като цяло и от професионалните общности, и от обществото. И при четенето в зала се видя, всъщност голяма част от текстовете в закона бяха подкрепени почти от всички политически партии, с изключение на опозицията. Но не цялата. Бих казала, че някои от политическите партии, които са в опозиция, които доскоро бяха в правителството, излязоха. АБВ например дори оттегли нейния законопроект и подкрепи изцяло закона, така, както беше внесен от правителството. Политическите партии осъзнават, че хората искат тази реформа. Фактът е, че например текстовете, които все още останаха да се дебатират, като например какво да декларират и какво да не декларират магистратите, беше подкрепено от абсолютно всички политически партии. Така че всъщност мисля, че пак само БСП се въздържа. Но, така или иначе, разбира се, че този закон е важен, възбуди доста дебати, четири заседания на правна комисия. Но в зала мисля, че мина доста гладко, доста добре. 
Водещ: Но имаше леки спорове по отношение на декларирането кой къде членува. Защо е толкова важно? 
Екатерина Захариева: Този текст предизвика най-големи дебати, както и кариерните бонуси на членовете на Висшия съдебен съвет. Втори опит се прави да се направи това нещо, ако си спомняте? 
Водещ: Защо е важно магистратите да обявяват към кого членуват, на кого симпатизират? И всъщност, ако ще декларират принадлежност към тайни общества, те вече няма да са тайни. 
Екатерина Захариева: Знаете ли, и сега действащият закон, защото Законът за съдебната власт още не е обнародван и не е влязъл в сила съответно, надявам се да стане, в 15-дневен срок трябва по Конституция да бъде обнародван. И надявам се президентът да го обнародва, да издаде указ за обнародване по-скоро. 
Водещ: Имате ли съмнение, че ще мине указът? 
Екатерина Захариева: Мисля, че няма. Няма и за какво. Така или иначе, и сега има забрана да членуват в организации, не само в юридически лица, които могат да доведат до отстраняване на независимостта. 
Водещ: Поставянето им в зависимост, да. Въпросът е кой да го установи това. 
Екатерина Захариева: Несъвместимостта се установява винаги с акт на органа, който назначава. Такава е процедурата. И много е сложно юридически може би, но имаше спекулации, че това, което се измени в закона, няма да води до автоматично установяване на несъвместимост. А когато един човек стане съдия, прокурор, следовател или министър, или пък народен представител, то има едномесечен срок, ако има първоначална несъвместимост, да декларира тези факти и в едномесечен срок да прекрати тази несъвместимост. Ако не, едва тогава му се прекратяват, съответно Народното събрание го освобождава, ако е министър, ако е депутат, по същия начин и т.н. В случая Висшият съдебен съвет, ако е съдия или прокурор – за магистратите. Така че органът, който ще го установи, е Висшият съдебен съвет. В момента, въвеждайки изискване да декларират и тези факти изрично, членство във всякакви организации, тогава, когато се установи такова членство, което води до накърняване на независимостта, това може да е дори юридическо лице, което да си е абсолютно явно, тогава органът ще е длъжен да вземе такова решение и да прекрати неговите… Не е вярно, че няма санкция. Каква по-голяма санкция от това да престанеш да изпълняваш длъжността, която представляваш, да престанеш да бъдеш съдия, прокурор или следовател. 
Водещ: И така да върнем доверието на обществото. Предлагам ви да видим още едно мнение. Връщаме се към Иван, който е във Видин, за да ни срещне с още един събеседник. 
Репортер: Привет отново. Намираме се пред Съдебната палата във Видин, откъдето излезе един човек, когото веднага ще попитам дали вярва в съдебната система, изобщо в съдебната реформа, дали смята, че ще се случи тя в България някога? 
Гражданин: Може да се случи само при нови избори, Велико Народно събрание и т.н. В този момент нямаме реформа, нямаме съдебна система и не разчитам абсолютно на съдебната система. 
Репортер: Великото Народно събрание ли е изходът и защо според вас? 
Гражданин: Защото трябва да се коват закони, сериозни закони, които подобават на човешките права, които спазват човешките права. А в този момент няма равни пред съда, няма бедни и богати, няма циганин или българин. Политиците знаят само да ни разделят и да прибират кокошкарите по затворите. Това е истината. Истинските престъпници са на свобода, не са в затворите, само това мога да ви заявя. 
Репортер: Как всеки може да си намери, грубо казано, мястото? С промени в Конституцията, по какъв начин? 
Гражданин: Значи, от всичкото това страда републиканският бюджет, защото отговорността на държавните органи е изцяло субсидирана от републиканския бюджет. На това място трябва първо всеки да си поеме отговорността самостоятелно. Например, ако един прокурор реши да ме осъди и съм изтърпял наказание, след това осъдя, не съдя него, а съдя държавата. И в този случай страда данъкоплатецът. Ето това нещо трябва да се изкорени и да се измени, за да има оправия в тази държава. Иначе няма да има оправия. Имунитетът трябва да им се свали автоматично – както на депутатите, така и на държавните органи, така и на длъжностни лица, защото всеки се ползва от служебното си положени, без да е учил за това, без да разбира. Създават преписи, рисуват човек, без да знаят нищо за него. 
Репортер: В нашето студио е правосъдният министър Екатерина Захариева. Имате възможност да й зададете въпрос или да отправите някои от вашите препоръки. 
Гражданин: Разбира се. Уважаема госпожо министър, влезте в няколко затвора, направете няколко проверки по килиите, разговаряйте с лишените от свобода, от което да ви стане ясно, че затворите не са план за изпълнение на пране на републиканския бюджет, а няма престъпници. Истинските престъпници са между нас, които са облечени във връзки, които са държавни органи, длъжностни лица и т.н. И, ако наистина е болно място за госпожа министърката, темата по глава „Правосъдие“, нека да спрат да перат парите на данъкоплатеца. Казвам го, защото съм си изпатил. Всичко се краде, без значение кои затвори, кои болници. Крадат се парите на данъкоплатеца. 
Репортер: Добре, благодаря ви за този коментар. Връщаме се обратно към вас в студиото. 
Водещ: За доверието в съдебната система и за съдебната реформа говорим днес с правосъдния министър. Чухте преди рекламите човекът, който каза, че не вярва на съдебната система, дори сподели, че Велико Народно събрание според него е начинът нещата да бъдат реформирани. Защо, според вас, обаче, не вярваме на съдебната система? 
Екатерина Захариева: Много са причините. На първо място, според мен, е бързината на процеса. И, ако трябва да съм честна, толкова е насадено това недоверие. Последното изследване показва, че хората не я познават съдебната система много-много, но почти всички не й вярват. Донякъде вина имаме всички и аз не искам да бягам от тази отговорност. Разбира се, че на първо място самата съдебна система трябва да направи всичко възможно, така че да повиши доверието в нея, а то става чрез работата. Нека да спрем да /…/ скандали. Висшият съдебен съвет, за съжаление, честичко го прави. Също така, обаче, нека наистина да покажем, че няма значение дали имаш пари, дали ползваш добър адвокат или не. И когато човек излезе от съдебната зала с усещането, че е получил справедливо решение, независимо дали го е загубил, защото в един процес винаги има доволен и недоволен, единият съди другия, единият бива осъден, единият печели делото, другият го губи. И когато получават и навреме справедливост, тогава мисля, че нещата ще бъдат по-добре. Изпълнителната и законодателната власт могат да предложат законодателни изменения, ние ги изработваме заедно със съдебната система. Но оттук нататък на ход е приложението на закона. Много често, например, много публични са – оправдаха този, оправдаха онзи – това няма как да не дразни хората, няма как да не ги вбесява. Хората остават с впечатлени, че дребните престъпници са в затвора, а в същото време депутати, които имат образувани дела, някак си все още не са осъдени, независимо дали ефективно или не; прекратяват се производства или се бавят. Така че това наистина е работа на съдебната система. 
Водещ: То и Брюксел това гледа в докладите. Нали виждате какво пишат? 
Екатерина Захариева: Ние ще подобрим НПК по отношение на деформализиране, на бързина на процеса, така че да спрем възможността за безкрайно връщане, за безкрайно оправдаване, дотолкова връщане, че да изтече абсолютната давност. Говорехме за бързина на правосъдието. Много често България е осъдена заради неразумен срок на продължаване на процеса. 
Водещ: Да, това е една част от делата в Страсбург. 
Екатерина Захариева: Ами нека тези магистрати носят отговорност. Финансова няма как да носят, но дисциплинарно – има. Тогава, когато видиш, че един прокурор примерно не придвижва изобщо едно дело, не събира никакви доказателства по него, не извършва процесуално-следствени действия; един съдия отлага, отлага, отлага, не пише мотиви дълго време, така че да изтече абсолютната давност и после този човек да отиде и да осъди България в Страсбург, разбира се, че ще я осъди, тогава има си процедури по Закона за съдебната власт. В момента ги подобряваме още повече. Тогава и министърът на правосъдието, аз получавам такива сигнали, мога да използвам това правомощие, да сигнализирам Инспектората, административният ръководител също може да го направи, самият Инспекторат може да се самосезира. Новите проверки, които въведохме – проверка за почтеност, проверка за независимост, проверка за действия, които накърняват престижа на съдебната власт – ето това трябва да се случи оттук нататък. И се надявам Инспекторатът бързо, има до края на годината време да разработи методологията, да разработи софтуера, има предоставени средства за това от оперативна програма „Добро управление“ и да започне да прави тези проверки възможно най-скоро. Тогава хората ще повярват. Тогава, когато виждат, че съответният съдия, прокурор или следовател, чийто стандарт на живот не отговаря на доходите му, който целият град знае, ние не сме кой знае колко голяма държава, хората се познават в едно населено място…
Водещ: Особено в по-малките градове, да, това е видно. 
Екатерина Захариева: …бави дела, не разследва хора, които са силните на деня. Тогава, обаче, когато те видят действия срещу този магистрат, образуване на дисциплинарни производства, съответното наказание, съответстващо на тежестта на нарушението му, мисля, че тогава ще започнат да вярват малко повече. 
Водещ: И корумпираните в затвора, чухте. 
Екатерина Захариева: И корумпираните в затвора. 
Водещ: Изпревари ли ни Румъния? 
Екатерина Захариева: Ако се мерим по това колко хора са влезли или са осъдени, със сигурност да. Но по механизма за сътрудничество и проверка ние имаме различни /…/, нека не използвам английската дума, но различни показатели, по които се стремят. 
Водещ: Обаче това ни пишат във всеки доклад. 
Екатерина Захариева: Да, в последния доклад имаше някои позитивни неща отчетени, но общо взето изводът беше – само на стратегически документи – изменете си законите и дайте резултати. На устните доклади, които не мога да давам информация, има доста по-позитивен сигнал през тази година. Но, разбира се, нека ди видим резултати. Виждате, че имаме страхотни резултати по отношение на борбата с организираната престъпност. Защото контрабанда пране на пари – това е организирана престъпност. Общо взето всеки ден има някаква акция, която се обявява и публично, и със съдействието и на Интерпол, някой път сами нашите служби. Така че наистина нека да разследват и нека хората да видят, че се получава справедливост. И още едно нещо, няма как да мерим брой на присъди – толкова такива, толкова такива. Но, когато наистина има съмнения, има данни, че може да е извършено престъпление, защото друго нещо, за което България доста често получава присъди, е нарушаване на презумпцията за невинност. 
Водещ: Абсолютно. Коментарите преди да е дошла присъдата. 
Екатерина Захариева: Ами то от много хора могат да се получават тези коментари, за съжаление. Нека наистина всички ние да си свършим работата. Правителството има план. Фактът, че съдебната реформа е топ приоритет, вие виждате колко бързо минават и през Министерски съвет, и в парламента, наистина за кратко време огромен закон мина. Аз неслучайно благодарих накрая на народните представители, защото Министерски съвет няма как сам да си приеме законите. И без подкрепата на политическите партии, ние сме парламентарна република и такава трябва да останем според мен, няма как без подкрепа на парламента и политическите сили, които хората са избрали, директно да се случат тези промени. Аз видях такава подкрепа в Закона за съдебната власт от почти всички. Разбира се, опозицията донякъде, за мен не е нормално, но не подкрепи БСП например съдебната реформа. 
Водещ: Как си го обяснявате? На инат или? 
Екатерина Захариева: Не мога да си го обясня. Мисля, че отговорните политици би трябвало да подкрепят добрата реформа, независимо дали са в опозиция или в управление. Но фактът, че голяма част от останалите, почти всички, подкрепиха закона почти изцяло така, както беше внесен от Министерски съвет, говори, че политическите партии са осъзнали колко е важна тази реформа и как хората наистина вече няма да чакат тя да се случат. Търпението им е изчерпано. 
Водещ: Благодаря ви за този разговор.

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ