Интервюта
Екатерина Захариева: Успехът на съдебната реформа е в ръцете на магистратите. Бъдете активни
02.11.2016

Министърът на правосъдието пред Вевести.бг за промените в законодателството, кариерното развитие, контролът върху системата и доверието в Темида
✔Апелирам за всеобхватна проверка на казуса с разпространяваните записи от отговорните институции
✔Преди месец обжалвах решението на ВСС да наложи по-лекото наказание на съдия Янева, пред вас го съобщавам публично
✔Най-важното преимущество на президента е, че се избира пряко от народа
✔Категоричен противник съм главният прокурор да се избира от Народното събрание
✔Не приемам, че промените в ЗСВ са козметични, мисля, че са доста всеобхватни
✔Няма как нито председателят на ВКС, нито на ВАС, нито главния прокурор да бъдат викани и да бъдат питани по текущо дело
Г-жо министър, да започнем с нещо актуално. Доволна ли сте от бюджета, който кабинетът одобри в понеделник?
Да! Мисля, че това беше най-доброто, което можехме да приемем, и той отразява политическите цели на правителството. Разбира се, че всеки министър винаги иска да има повече пари в бюджета си, но истината е, че всеки от нас трябва да се съобразява с реалността. Благодаря на премиера Бойко Борисов и на министъра на финансите Владислав Горанов, че проявиха разбиране към сектора „Правосъдие“.
Одобрявате ли приоритетите, изразени чрез тези ведомства, които получиха увеличение?
Приоритетите като образование, здравеопазване и сигурност са изключително важни и аз подкрепих бюджета, без да имам коментари, още повече, че в бюджета на Министерството на правосъдието са отразени голяма част и от нашите искания.  Разбира се, че винаги има нужда от повече, трябва да ремонтираме затворите, трябват повече бройки за надзиратели, пари за детското правосъдие, Семейният кодекс изисква нови структури… Пари ще трябват и за Агенцията по вписванията, предвид новите правомощия, които ще има във връзка с регистрирането на неправителствените организации. Имаме и европейски програми и пари за електронното правосъдие.  Имаме средства за продължаване на съдебната реформа. Вярвам, че ще се справим.
Вие познавате отлично работата в президентството, сега сте министър. Как оценявате възможностите на почти всички кандидат-президенти, които обещават едва ли не да реализират радикална съдебна реформа, да се преборят с корупцията и да върнат доверието на хората в съдебната система?

Българският президент по конституция се избира пряко от народа и това е нещо много важно, защото по този начин неговият глас е по-силен. Но от друга страна в конституцията много ясно са разписани правомощията на президента. Всеки може да води кампанията както иска, но не е добре да бъдат заблуждавани българските граждани за това какво може да направи един президент. Най-важното е той наистина да има възможността и уменията да води добър диалог с всички останали власти. Той е равноотдалечен и от изпълнителната, и от съдебната, и от законодателната власт.
- Но има и правомощия…
Да, в областта на съдебната реформа има правомощия да предлага изменения в конституцията. И той може да ги предлага всеки ден, но ако не е направил предварително консултации в НС и ако политическите партии не са склонни да го подкрепят, това правомощие остава  просто на хартия. Президентът трябва да бъде човек, който наистина да може да балансира и  да защитава интересите на обществото, когато държавата е в криза. Тогава той е най-силен.
Друго важно негово правомощие е назначението на т.нар. „тримата големи“ . Но и там системата е смесена – предложенията са на ВСС, а президентът може да върне предложението само веднъж и при повторно предложение не може да откаже да подпише указа.
Най-важното преимущество на президента обаче е, че се избира пряко от народа и като такъв може да изрази волята на хората за различни реформи. Затова в никакъв случай не бива да подценяваме ролята на президентската институция.
Основна роля в съдебната реформа все пак играе  законодателството, което се предлага  и след това се прилага. Защото кабинетът може да предложи на парламента най-перфектния закон, той да го одобри, но да се провали при прилагането.
За съжаление с приложението на Закона за съдебната власт вече имахме един пример с първото назначение на председател на съд, при който не мисля, че ВСС приложи правилно закона, независимо, че беше избран добър кандидат.
Да, президентът има право да наложи вето над закон, който смята, че не отговаря на целите и посоката, в която трябва да върви една съдебна реформа. Но като човек, който е бил на високи длъжности в президентството, мога да ви кажа, че с изключение на г-жа Цецка Цачева от почти всички останали кандидати чувам нереалистични обещания като увеличение на пенсиите, намаляване на цените на горивата, по-ниски банкови лихви.
-Наближава година откакто бяха приети промените в конституциата и последвалите ги драматични оставки. И сега има мнения, че това на практика е било провал на реформата, въпреки че други юристи определят като съществени и важни последвалите промени в устройствените закони. Каква е Вашата оценка за темповете и обхвата на сършеното за последните 10 месеца, доколкото съдебната реформа не е еднократен акт?

– По време на дебатите за промени в конституцията аз все още не бях министър на правосъдието, но мисля, че с този парламент от 8 коалиции с много партии, тези промени бяха единствено възможните. Аз лично, ако бях министър, бих предложила съвсем друг подход – не скандал за едната бройка. (известното съотношение 6:5 в прокурорската колегия, б.а.)
-Наистина ли това съотношение беше толкова важно от сегашна гледна точка т.е. би ли променило драматично състоянието на прокуратурата?
-Не мисля. По-скоро мисля, че и в двете колегии може би парламентарно представените членове на ВСС трябва да са поне с един по-малко, т.е. да не са 11 на 11. Така ще се изпълни принципът да има мнозинство на членовете, избирани пряко от съдии и прокурори. Но нека да дам пример със сегашния ВСС. Тези, които са предложени и избрани от парламента – ами само двама от тях са външни за системата – има двама адвокати. Останалите са съдии и прокурори, те не идват от някъде другаде. Така че много по-важно е какви хора ще бъдат избрани във ВСС.
Затова искам да откроя детайли, които понякога се пренебрегват, но са важни. Първо – с изменението, което предложихме в ЗСВ, процедурата за избор в НС става много по-прозрачна, много по-рано започва, за да може обществото да чуе позициите на кандидатите, да зададе въпроси.
Второ – самите членове на бъдещия ВСС от съдебната система ще се избират пряко. Така отпадат съмненията, че делегатските събрания са нагласени, или че не отразяват мнението на всички съдии и прокурори. И аз апелирам съдебната система да бъде активна, да номинира най-достойните сред тях.
Аз бих искала да видя и пряката конституционна жалба в КС. Да, разшири се кръгът на лицата, които могат да сезират КС, като Висшия адвокатски съвет, но до момента, вече почти година,  няма нито едно внесено искане от тях.
Без да обобщавам, мисля, че измененията бяха в правилната посока, но времето ще покаже дали не са нужни и още промени. Изключително важно беше разделянето на ВСС на две колегии.
Но както сама знаете, критиките към мащаба или обхвата на промените продължават, има обвинения че са недостатъчни и половинчати и реформата като цяло буксува.
– Не приемам, че промените в ЗСВ са козметични, мисля, че са доста всеобхватни. Защото се чуват всякакви, дори абсурдни твърдения. Няма как да наречеш едни промени козметични, когато с големи редакции в различните глави на закона се засягат и дисциплинарните производства, и кариерното развитие, и атестирането и главата за прокуратурата, и съдийското самоуправление, правомощията на инспектората и дори в начина, по който се получава юридическа правоспособност.
До каква степен успяха промените в устройствените закони да изпълнят, и защо щете да доразвит и надградят заложеното като промени в самата конституция?

– Ще дам само няколко примера. В конституцията бяха маркирани само с 2 изречения новите правомощия на Инспектората на ВСС. Всичко останало с много разпоредби се разписа в Закона за съдебната власт. Това засяга и отговорността на магистратите и тяхната независимост. Защото напълно независим орган ще прави оценка на тяхната работа, имущество, на техния интегритет – т.нар. проверка за почтеност, което се въвежда за първи път.
Те ще се прилагат от началото на следващата година, защото на инспектората е необходимо време да подготви правилата си и да създаде капацитет.
Вземете критиката за едната бройка в двете колегии. Аргументите бяха, че пряко избираните от съдии или пряко избираните от прокурори няма да имат мнозинство в двете колегии. Въвеждането на квалифицирано мнозинство при гласуванията в двете колегии преодолява това опасение. Тоест – няма как само парламентарната квота да вземе сама решение за съдиите или прокурорите.
Имаше непрекъснати критики за това, че главният прокурор е абсолютно безконтролен. В закона предвидихме и разписахме възможност годишните доклади, които и „тримата големи“ са длъжни да внасят в Народното събрание за задаване на въпроси – не е вярно, че няма контрол, напротив. Има възможност по тези доклади да бъдат задавани  въпроси от граждани и неправителствени организации чрез народните представители.
Дадохме възможност в Народното събрание по инициатива и на народни представители главният прокурор да представя и доклади за конкретни политики – прилагането на закона, противодействието на престъпността, наказателната политика и борбата с корупцията.
Проблемът е, че много се критикува, а в същото време не се използват правомощията, които дава ЗСВ, в случая на парламента.
Няма как нито председателят на ВКС, нито на ВАС, нито главния прокурор да бъдат викани и да бъдат питани по текущо дело. Това би било груба намеса в независимостта на съдебната власт. Нито аз, нито който и да е от изпълнителната власт, си позволява да ги пита за конкретни дела. Но за определени политики – какво се прави с организираната престъпност, за битовата престъпност, за корупцията, как се разследват делата за пране на пари например –  да, предвиден е контрол.
– Добре, ето ви конкретен пример – и неправителствени организации, и определени кръгове например питат – защо не се извършва проверка по изтеклите записи на разговорите между Янева и Ченалова. Кой да бъде питан и по какъв начин? Например – главният прокурор чрез народни представители?
– Надявах се институциите да бяха извършили проверка. Ето ви пример как изпълнителната власт не се меси в работата на разследващите органи. Тези записи бяха пускани на парче и толкова накъсано, а нямам информация дали са предоставени в цялост на проверяващите органи. Факт е, че се намесиха съвсем други лица, и адвокати, врачки, всеки си говори всичко … струва ми се абсурдно наистина уважавани адвокатски кантори умишлено да губят и то пред арбитраж. Наистина е срамота съдии да си мислят, че това е допустимо, очевидно не познават как работят международните арбитражи. Днес стана ясно, че и втори участник в разговорите потвърди за тях. Затова апелирам за всеобхватна проверка на този казус от отговорните институции.
От друга страна се задава въпроса защо трябва да се вярва на две компроментирани съдийки
– На мен това говорене наистина започва да ми се струва, че излиза извън всякакви граници и такива хора нямат място в съдебната система. Неслучайно съм обжалвала и решението на ВСС да наложи по-лекото наказание на съдия Янева. Това не стана публично известно, но аз съм обжалвала решението. Така или иначе този казус наистина трябва да приключи, защото не помага нито за репутацията на съдебната система, нито на правосъдието като цяло. Ако хората мислят, че адвокатите умишлено могат да губят дела, независимо дали на държавата или на всеки един от нас, това не говори добре за системата. Трябва да има механизми да не оставяме съмнения в обществото, че не се извършват проверки. Ето, точно с тези правомощия на Инспектората, които са разписани в ЗСВ, би трябвало той да се самосезира за самото етично поведение и интегритета на съответните магистрати, които могат да си позволят да говорят така. Независимо от равнището на магистрата. Същото важи и за Висшия адвокатски съвет, и за прокуратурата.
Така или иначе не ми се иска съдебната реформа да се свежда постоянно до разговора Янева-Ченалова. Имам усещането, че щом тръгнат да се развиват нещата, и веднага се предизвиква някакъв скандал. А това не е добре за системата.
Скандалите обаче във ВСС продължават, той едва ли ще може а върне доверието в съдебната система. Да мисля ли, че просто трябва търпеливо да се изчака изборът на новия висш съдебен орган?
– Новият избор на членове на ВСС, който предстои, е изключително важен. Но и сегашният състав има още много работа да върши, затова искам да апелирам да се фокусира върху нея.
– Кои по-точно важни задачи има ВСС?
-Имат проекти за изпълнение. България е една от малкото държави, които е заложила доста пари в Оперативна програма „Добро управление“ за електронно правосъдие.  ВСС е бенефициент на по-голяма част от средствата. Вместо да се карат за хонорари, които едва ли са получавани, защото аз не знам такива  хонорари да се получават по проекти (350 хил. лв. б.а.) , да се съсредоточат върху това да си предадат проектите.
Освен това имат 6-месечен срок по ЗСВ да си приведат всички подзаконови нормативни актове, които издават в съответствие със закона. Трябва да се подготвят правилата за атестирането, правилата за конкурсите, съдебните заседатели…
Те поеха ангажимент да направят анализ на системата за натовареност, която получи доста препоръки и от съдии, и от прокурори и от администрацията.
И особено важно – имат да организират избора на нов ВСС. Така че има доста работа за вършене.

Прави ми впечатление, че във ваши позиции и коментари много често поставяте в центъра на проблемите въпроса за кариерното развитие. Доколко то е фактор за промяна на работата на съдебната власт?
– Изключително важна. Всичко е човешкият фактор, нека да го кажем ясно. Законът се чете, но по вътрешна независимост и убеденост един съдия решава дело или един прокурор решава дали да повдигне обвинение. Ако не променим нещата на входа на системата – да влизат най-добрите студенти, които завършват, да имат възможност за кариерно развитие по обектвни причини и адекватно атестиране, а не 95 на сто да са оценени с най-високата оценка, няма как да се повиши доверието в съдебната система.
Част от усилията за качествено обучение ли е предложението ви да се премахне задочното обучение по право?
– Да, и то срещна масово одобрение. Особено от практикуващите юристи. Няма задочно медицина или инженерство. Има специалности, при които няма как да се обучава по този начин. Виждате какво се случва – няма достатъчно бройки за редовно обучение – правим втори и трети прием. В Софийския университет т.г. имаше 50 бройки за задочно обучение по право, а само 15 желаещи. Ето как по-естествен път стана ясно, че на пазара на висшето образование няма търсене за тази форма на обучение. Но в никакъв случай отпадането на задочното не трябва да повлияе на финансирането на висшите училища.
-В края на краищата – това, което последва като законодателни промени след промените в Конституцията – това ли е, което можеше да се направи дотук и какво предстои? С други думи – това ли е таванът и оттук насетне нова конституция ли ни трябва?
– В рамките на конституцията – да, промените в Закона за съдебната власт са тези, които можеха да се реализират. И аз наистина смятам, че законът стана добър. Той не се е писан само от Министерството на правосъдието, участваха доста хора. Проведохме няколко дълги заседания на Съвета за съдебна реформа с доста конструктивни дебати.
Следват промените в НПК и очаквам съвсем скоро да го внесем за разглеждане. След него –  промени и в НК – нещо за което се говори отдавна, но без яснота какво търсим като цел. И всички министри, които се опитваха да напишат нов без ясна идея какво целят, срещнаха основателни критики. Затова искам да видим  първо къде са съвременните тенденции, какво показват изследванията. Например – само вдигането на размера на наказанието ли води до намаляване на престъпленията, какво по-точно наказание, дали условната присъда или пробацията е по-добро в даден случай…
Работим с холандските колеги по тези въпроси имаме план и – което е изключително важно имаме проект за наказателната политика и предстои следващата година да я предложим на Народното събрание. И въз основа на анализите ще се стигне до решение – изцяло нов НК, или сериозна реформа в специалната част.
Семейният кодекс в момента е на обществено обсъждане, при детското правосъдие – ние де факто създаваме специализирани състави от съдии, прокурори и разследващи полицаи.  Това е изключително важно, защото голяма част от тези между 5000 и 5500 деца, които са в конфликт със закона, после стават клиенти на съдебната система.

В много кратко време успяхме да спазим тримесечния срок, който ни даваше конституцията и много скоро след това да предложим големия пакет от около 200 параграфа от ЗСВ,  пакета за детското правосъдие, Семейния кодекс, НПК, ГПК, наредбата за юридическото образование. Истината е, че съдебната реформа не приключва с промените в конституцията и Закона за съдебната власт.
Но най—често политиците продължават да твърдят: Трябва ни радикална съдебна реформа. А чуя ли „радикална“, винаги се сещам или за революция или за необходимостта от Велико народно събрание. Вашето мнение?
– Аз съм привърженик на еволюцията, не на революцията. Единственият смисъл за мен да се свика Велико народно събрание, е да се отмени главата за Велико народно събрание. Иначе за какво ни трябва да свикваме ВНС по отношение на съдебната система? Да преместим прокуратурата в изпълнителната власт? Аз не съм от тези хора, които смятат, че там й е мястото. Нашата прокуратура традиционно е част от съдебната власт и така трябва да остане. От една страна има критики към обвинението, че било политизирано, а в същото време искаме да я вкараме в изпълнителната власт, която е въщност политическа власт. И други важни изменения може да се случат без ВНС.
-Както и главният прокурор да се избира от Народното събрание…?
-Категоричен противник съм и на тази идея. И не само главният прокурор – който и да е от „тримата големи“.  Така го избира най—политическият орган в държавата – парламентът. С последното изменение на конституцията ВСС – много е важно – за да няма превес на най-голямата политическа партия – се избира с 2/3 мнозинство. Това беше изключително важно изменение. Затова и апелирам към съдебната система да бъдат активни. Да участват в общите събрание и да имат своите позиции, да участват в избора на следващия ВСС, в комисиите за конкурсите. Няма как да се случи реформата, ако те не са активно ангажирани.
Но е напълно разбираемо да се искат генерални промени, когато години наред нещата не вървят, доверието в системата е ниско, а усещането за липса на справедливост – високо. 
– Вижте, зависи от традициите на държавите. В Германия прокуратурата традиционно е в изпълнителната власт, в Холандия системата е смесена, във Франция сякаш е в съдебната власт, но министърът на правосъдието има силни правомощия, може да дава указания на прокуратурата и назначава прокурорите. Но самите те вървят по-скоро към нашата система – за ограничаване на собствените си правомощия.  Френският министър на правосъдието ми сподели преди дни: „Ние правим това, което вие вече сте направили в законодателството по отношение на ограничаване на правомощията на изпълнителната власт“.  Така че тенденцията е към засилване на независимостта и безпристрастността на съдебните системи и в ограничаване на правомощията на изпълнителната и законодателната власт по отношение на вмешателство в съдебната система.

Но въпреки това се приема, че в утвърдените демокрации системата работи по-добре, по-справедливо?
– Новите демокрации, може би именно, защото са нови (включително и нашата конституция и съдебните ни закони) имат много повече гаранции на конституционно и на законодателно ниво за независимост и безпристрастност от старите демокрации. Но това за съжаление не означава, че нашите системи работят по-добре. Всичко е въпрос на пренастройване на системата и хората в системата – от социалистическия тип мислене, че ти си служител на държавата,  към мисълта, че си служител на обществото. И че твоята независимост и безпристрастност не означава липса на отговорност пред обществото.
Кога хората ще усетят промяната? Когато получат по-бързо и по-качествено правосъдие. А това ще стане и с промените на процесуалните закони. Когато добрите хора имат обективно кариерно развитие, лошите хора в системата носят своята отговорност, когато се направи най-после съдебната карта, готвена от 2009 година и у нас. Няма как да имате качествено правосъдие, когато един съдия сутрин гледа граждански, а след обяд – наказателни дела.
Г-жо министър, благодаря Ви за това интервю.

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ