Интервюта
Преките избори на членовете на ВСС включват пряко номиниране и прозрачност, е мнението на Диана Ковачева
05.06.2012

Водеща Жени Марчева:
За справедливостта, за знаковите присъди, за предстоящия доклад на Европейската комисия, който очакваме най-вероятно в началото на юли, за всичко това ще поговорим в следващите минути заедно с министъра на правосъдието Диана Ковачева. Добро утро, здравейте.
Диана Ковачева:
Добро утро.
Водеща:
Радвам се да ви видя. Помня, че миналия път, когато гостувахте, преди около 2 месеца може би, започнахме с промените в Закона за съдебната власт. Май има още какво да си кажем. Тази седмица те ще влязат на второ четене в пленарната зала. Но
нека тук в началото на разговора още веднъж да припомним техническия доклад на Европейската комисия от февруари, в който комисията ни препоръча реформа из основи на Висшия съдебен съвет и на прокуратурата, пълна промяна на Висшия съдебен съвет и прозрачността, обективността - все критерии, по които оценява това правителство - на съдебната власт. И още веднъж ще ви попитам, вярвате ли, смятате ли, че промените в съдебната власт, които предлагате, отговарят на тези препоръки на Европейската комисия в техническия доклад от февруари?
Д. Ковачева:
Бих искала само да внеса едно уточнение, а именно, че препоръките в доклада - и във февруарския доклад, и в миналогодишния юлски доклад, по отношение на реформата из основи се отнася за съдебната система, в т.ч. и Висшия съдебен съвет. Тоест структурна реформа на самия Висш съдебен съвет от гледна точка на преминаването му от постоянно действащ към непостоянно действащ всъщност не се изисква и не е било препоръчвано. Тук ще напомня, че именно в резултат на препоръки от страна на
Европейската комисия преди 5 години Висшият съдебен съвет стана постоянно действащ. В този смисъл реформата из основи на съдебната система, включваща и Висшия съдебен съвет, се отнася в голяма степен, и това ясно е заявено в доклада, до начина, прозрачен, състезателен, предсказуем начин, по който се назначават добри специалисти, добри професионалисти, хора с почтеност в съдебната система. И смятам, че това е ключът към добрата работа и на Висшия съдебен съвет. Именно затова промените, които предлагаме от страна на Министерството на правосъдието в Закона за съдебната власт сега, предвиждат именно това - много ясна процедура за номиниране, за изслушване и за назначаване, на практика за избор на членовете на Висшия съдебен съвет.
Водеща:
А защо не пряк избор? Сега, доколкото разбирам, това е голямата ябълка на раздора - защо не пряк избор на членовете на ВСС от съдебната власт?
Д. Ковачева:
Най-напред бих искала да започна с това, че в своите доклади, и във февруарския доклад включително, последния, Европейската комисия не е препоръчала изрично пряк избор за членовете на Висшия съдебен съвет.
Водеща:
А сетне, прощавайте, че ви прекъсвам. . .
Д. Ковачева:
Тази тема се появи в. . .
Водеща:
. . . сетне в писма до вас. . .
Д. Ковачева:
. . . в кореспонденция, да, в средата не месец март, когато ние обсъждахме с нашите европейски партньори начина, по който да бъдат направени промените във връзка с избора на следващия Висш съдебен съвет. Именно тогава ние обсъждахме и възможността за пряк избор и смятам, че сме на едно мнение с Европейската
комисия, че вариантът един магистрат - един избор е добър. Именно затова и в резултат на тези препоръки, които на практика дойдоха една седмица преди да бъде внесен нашият проект в Министерския съвет, а оттам и в Народното събрание, отразиха тази препоръка, доколкото се предвиди директен избор по електронен път. Вярно, не за този Висш съдебен съвет, тъй като това в момента не може да се случи, тъй като няма софтуер, който да осигури един наистина добър механизъм за пряк вот. Тук, ако ми разрешите, бих искала да направя едно уточнение, а именно преките избори на членовете на Висшия съдебен съвет не се ограничават само с прекия вот, т.е. с прякото гласуване. Преките избори включват и една процедура по пряко номиниране, която ние предвиждаме в закона. На практика това, което за пръв път даваме като възможност на магистратите сега, е възможността всеки магистрат да номинира свой фаворит - този, когото смята за достоен кандидат, и то на общи събрания по окръжни, районни, на всички съдилища. Това означава, че в никакъв случай не е ограничен и предрешен избор, защото, представете си, дори един директен избор ще бъде предрешен тогава, когато нямаме система за пряко номиниране. Ако кандидатите предварително са ограничени, то изборът на практика няма да бъде достатъчно
добър, той ще бъде ограничен. На второ място, много важен елемент от преките избори е прозрачността. Тук смятам, че реформата, която предлагаме, ще бъде добре оценена, надявам се, от Европейската комисия, защото става въпрос за едни много прозрачни процедури по отношение на това кои са кандидатите за членове на следващия Висш съдебен съвет. Това означава, че, освен че те ще бъдат пряко номинирани, тяхното професионално CV ще бъде качвано на сайта, съответно на Народното събрание за парламентарната квота, на Висшия съдебен съвет на сайта за съдебната квота. Освен самото CV, за да бъде ясно кой е магистратът или юристът, който се кандидатира, ще
бъде качено и неговото кадрово досие. Това означава, че ще има информация за атестациите през годините, за това дали е имал забавени дела, дали по някакъв начин той е бил наказван дисциплинарно от Висшия съдебен съвет. Изобщо пълната информация за кандидата, включително и неговата концепция или визия за работата му като член на Висшия съдебен съвет. Между другото около думата концепция се завъртя един разговор в правната комисия. Може би не точно концепция трябва да се нарича представянето, визията, становището на кандидата, но така или
иначе неговата дума трябва да се чуе.
Водеща:
Така. Ако, г-жо Ковачева, сте обяснили. . .
Д. Ковачева:
И ще ми позволите само накрая. . .
Водеща:
Да.
Д. Ковачева:
. . . да кажа за публичните изслушвания, които ще се случват по отношение на всеки кандидат. Той ще се представи лично и ще му бъдат задавани въпроси. Ето това вече е гаранция за един прозрачен избор.
Водеща:
Ако сте обяснили всичко това добре, на правилния език на партньорите си от Европейската комисия, защо говорителят на същата тази комисия - Марк Грей, продължава да твърди, че има достатъчно техническо време новият състав на Висшия съдебен съвет да бъде избран пряко? Защо продължава. . .
Д. Ковачева:
Аз се запознах със. . .
Водеща:
. . . Европейската комисия да настоява?
Д. Ковачева:
. . . становището, изявлението по-точно, на г-н Марк Грей. Той смятам, че не казва нищо различно от това, което сме говорили в нашите разговори с експертите от Европейската комисия. Той смята, че реформата в съдебната система трябва да бъде задълбочена и много фундаментална. А що се отнася до преките избори - да, неговото мнение е, че анализът на Европейската комисия и на експертите показва, че това е възможно. Аз не съм получила този анализ в интерес на истината, но смятам, че, що се отнася до преките избори, в момента няма как да се случи пряк избор по електронен път. Събирането на съдии или прокурори, всички съдии или прокурори в една зала на
практика означава да отпадне процедурата по изслушване и публичност на кандидатите. В интерес на истината аз не бих могла да се съглася с това, защото това ще предреши избора и на практика магистратите няма да имат възможност за информиран избор. Защото, дори и всички съдии да се съберат в една зала и да гласуват за членовете на Висшия съдебен съвет, бъдещия, който ще се сформира, това никак не означава, че те ще бъдат запознати с личността и професионализма на тези кандидати, ако не могат да ги видят лично и да ги изслушат. Затова си мисля, че за да бъде наистина добър механизма за пряк избор, той трябва да бъде добре обмислен, добре обсъден и също така да включва трите елемента, а именно пряко номиниране, което да не бъде ограничено, изслушване и накрая вече прякото гласуване. Аз си мисля, че в разговорите, които имахме и с неправителствени организации, защото ние от месец февруари обсъждаме тази идея с неправителствени организации. . .
Между другото, те много ни помогнаха при процедурите за изслушване и смятам, че ние заимствахме от тях голяма част от предложенията. В тези разговори ние наистина обсъждахме различни варианти за начина, по който преките избори могат да се случат. И Министерството на правосъдието отдели време, за да коментираме тази възможност. Аз не се съгласих с процедурата, която беше предложена, а именно за номиниране на кандидатите, защото според мен тя беше, така, както беше предложена, не даваше възможност на всеки магистрат да представи и да предложи свой фаворит,
свой кандидат за член на Висшия съдебен съвет и според мен това накърнява правото на магистратите впоследствие и да избират. Между другото в разговорите с експерти от Европейската комисия те също оцениха тази ограничителна процедура, при която например се събират подписи, 50 или 70 магистрати, с които се прави писмена номинация и в разговорите с експерти от Европейската комисия те оцениха тази процедура като дискриминационна.
Водеща:
Нека да обобщим разговора по тази тема дотук. Убедена сте, че говорите на един и същ език с Европейската комисия и промените, които в близките седмици окончателно ще бъдат гласувани в Закона за съдебната власт, няма да бъдат разкритикувани в доклада, който ще получим само след около месец, месец и малко.
Д. Ковачева:
Възможно е, разбира се, в доклада да бъде препоръчано да бъде направен пряк вот за изборите за Висшия съдебен съвет. Това е нещо, което ние нямаме възможност да направим със сегашните промени, но смятам, че трябва да бъдат оценени положително
процедурите за номиниране и изслушване на кандидатите. Това е една много важна промяна, която досега не беше факт.
Водеща:
Трябва ли според вас да бъдат удължени сроковете в процедурата за избор на т.нар. трима големи в съдебната власт - на главния прокурор, шефа на ВКС и шефа на ВАС? Според вас, доколкото разбирам, управляващата партия подготвя такива промени, които ще бъдат вкарани и внесени.
Д. Ковачева:
Това са промени, които се разглеждаха в заседанието на второ четене на правната комисия и са предложени от народни представители. Може би е най-добре тяхното мнение да бъде взето за мотивите. Според мен достатъчно дълги срокове именно за да
може да се разгърне сходна процедура за изслушване и за яснота коя е личността, която кандидатства за конкретния пост, е удачно да има. Да, дългите срокове са добри. Разбира се, конкретните мотиви в този случай нека да дадат самите вносители на
предложението. Това е предложение, което на практика и ние видяхме миналата седмица, когато беше гледано на второ четене в комисия.
Водеща:
Така е, но ако това се случи, всъщност ще се отвори възможността сегашният състав на Висшия съдебен съвет да избере следващия главен прокурор. Ще бъде възможна тази хипотеза. Вече прозвуча ясният коментар на вицепрезидента Маргарита Попова, която казва: не е редно, не е добре този състав на ВСС да избере бъдещия главен прокурор, чийто мандат, както добре знаем, е седем години, изключително важна позиция в съдебната система. Вашият отговор какъв е, добре ли е или не е добре този състав да
избере бъдещия главен прокурор?
Д. Ковачева:
Аз смятам, че на практика, ако говорим за едни по-дълги процедури за номиниране, изслушване и опознаване на кандидатурите, това на практика няма да се случи в този Висш съдебен съвет.
Водеща;
Изборът няма да се случи в този. . .
Д. Ковачева:
Ако мотивите, много е важно да се видят какви са мотивите на народните представители, които са внесли това предложение, мотивите, ако са наистина свързани с публичност на кандидатурите, с тяхното много внимателно проучване и опознаване от страна и на обществото, и на самите магистрати, смятам, че това наистина са дълги процедури. Те изискват както един период, в който CV-то на кандидата да бъде на сайта на ВСС заедно с цялата информация за него, време да се формират въпроси и
отговори към самия кандидат, време той да бъде изслушан. Това наистина не става за един месец.
Водеща:
Вие имате право на своя номинация за главен прокурор, нали
така?
Д. Ковачева:
Ами, според мен е още рано. Да.
Водеща:
Но не сте още. . .
Д. Ковачева:
Министърът на правосъдието има своята роля в процеса.
Водеща:
Но още е рано, не сте обмисляли.
Д. Ковачева:
Все още е рано, да. Сега, в момента, сме фокусирани изцяло върху промените в Закона за съдебната власт.
Водеща:
Сигурна съм, че добре се познавате с правозащитника Йонко Грозев. Ако не се лъжа, пред колегите от БНР през съботата и неделята той каза, че символът на този ВСС е Красьо Черния. За вас символът на този Висш съдебен съвет какъв е?
Д. Ковачева:
Аз работя с този Висш съдебен съвет в последните няколко месеца, на практика преди края на неговия мандат. Отношенията ми бих казала, че са работни. Разбира се, според мен част от реформата в съдебната система, а и в самия Висш съдебен съвет, е фактът, че на всеки пет години се сменят членовете на Висшия съдебен съвет, и затова аз съм привърженик на мандатността. Включително би могло в бъдеще, макар че това е предмет и на конституционни промени, да се обмисли намаляване мандата на Висшия съдебен съвет, може би пет години са прекалено много. Също така би могло да се помисли за някаква вътрешна ротация на членовете на Висшия съдебен съвет, каквато в момента има в Конституционния съд например, тоест има още какво да се мисли. Единственото, с което аз не бих се съгласила във връзка с реформа на Висшия съдебен съвет, е той да се превърне в непостоянно действащ орган, защото Висшият съдебен съвет е натоварен с кадровата политика в съдебната система, с нейното управление. На практика това е много работа, има десет постоянни комисии, които разглеждат както дисциплинарните нарушения, атестациите, повишаване, назначаване, освобождаване на магистрати - тази работа не може да се свърши за един ден заседание в седмицата. В този смисъл, според мен, така както е в момента структуриран Висшият съдебен съвет, той би следвало да бъде постоянно действащ орган.
Водеща:
Сега, ако погледнем как за Красимир Георгиев, който ние наричаме често пъти Красьо Черния, всичко в съдебната зала приключи по добър, по щастлив начин за него - той беше оправдан, получи две оправдателни присъди, какво излиза, че не е имало причина за този скандал, заради който си отидоха членове на Висшия съдебен съвет. Тогава трябва ли да бъдат реабилитирани тези, които си отидоха заради скандала Красьо Черния, сега, когато той е оправдан?
Д. Ковачева:
Става въпрос за две различни посоки на оценка. Едната е преценката на съда, а другата е фактически това, което се случи, скандалът, който се разрази във Висшия съдебен съвет. Тези линии според мен не се пресичат. На практика, едва ли можем да
говорим за връщане назад и оценка назад във времето. Доста време мина. Този висш съдебен съвет имаше и спадове, и успехи. Нека в края на мандата му бъде направена една ясна оценка за неговата работа, може би дори самият Висш съдебен съвет трябва да направи една такава оценка. Това, което аз също така очаквам и в разговори с неговите членове сме направили, е свързано с необходимостта Висшият съдебен съвет да направи една оценка за своята работа и работата на комисията за борба с корупцията през оценка на стратегията, която на практика този Висш съдебен съвет прилага вече пет години, бих казала. Мисля си, че това би трябвало да бъде фокус при оценката на Висшия съдебен съвет. Ето например как се справя той с превенцията и противодействието на корупцията в съдебната система, защото това е работа на Висшия съдебен съвет.
Водеща:
Надявам се, че такъв анализ наистина ще бъде направен и той ще бъде достатъчно задълбочен.
Д. Ковачева:
Очаквам да бъде направен, да.
Водеща:
Съвсем частен случай, съвсем частен казус. Питам ви не защото само днес е по страниците на всички вестници, и то на челните страници, а защото месеци наред цялата държава говореше за това - Калина Илиева и нейната условна присъда от вчера. Притеснява ли ви условната присъда на Калина Илиева? Доколкото разбирам, мотивите на съда са, че е извършено престъпление, но то не е довело до имуществени вреди, в което аз лично като гражданин дълбоко се съмнявам, имайки предвид, че Калина Илиева е писала много сериозни доноси до Европейската комисия във връзка с
нарушения във фонд "Земеделие", което смятам, че и парично изражение е имало, в смисъл паричен ущърб за страната. Но притеснява ли ви тази условна присъда,която. . .
Д. Ковачева:
Аз не съм запозната с мотивите на съда, тъй като съвсем скоро беше произнесена присъдата. Аз, доколкото снощи чух от новините, на практика става въпрос за споразумение. Това, което мен наистина ме притеснява, е, че един млад човек се е отказал да учи, а е фалшифицирал дипломата си. Смятам, че това е много тъжно.
Водеща:
А не ви ли притеснява, че съдът много бързо прие споразумението с прокуратурата, на минутата?
Д. Ковачева:
Ами, нали се опитваме бързо да. . . така, да стимулираме съда бързо да решава делата.
Водеща:
Добре, още по една важна тема да поговорим. Покрай скандалите с бонусите, всъщност това съвпада с горещото ви начало - началото ви на министър на правосъдието, скандалът с бонусите в Агенцията по вписванията. Покрай този скандал стана ясно, че през януари срещу страната ни е стартирала наказателна процедура заради неосигурената техническа възможност за вписване на търговски европейски дружества. Докъде стигнаха нещата, какво България направи през тази половин година, въобще ще се размине ли наказателната процедура?
Д. Ковачева:
Да, смятам, че това ще бъде така, тъй като в последните няколко месеца Агенцията по вписванията започна да работи много сериозно и, бих казала, добре. Едно от постиженията от миналата седмица беше вписването на първото европейско търговско
дружество, което на практика беше невъзможно преди създаването на софтуер и допреди няколко месеца именно заради дискриминационното отношение, невъзможността европейски търговски дружества да бъдат вписвани в Агенцията по
вписванията. България влезе в такава наказателна процедура. Сега, когато тази пречка е отстранена, се надявам, разбира се, че България ще избегне угрозата от едни 800 хиляди евро, които би следвало да плати, ако бъде осъдена. Смятам, че с отстраняването на този проблем това няма да се случи. Между другото Агенцията по вписванията работи много усилено, както вече казах. Една от промените, които настъпиха и в последните няколко месеца и смятам, че е положителна, е свързана с обстоятелството, че при вписването и заличаването вече няма да бъдат оставени без движения преписките, а служителите, които отговарят за вписването и заличаването на фирмите ще ги уведомяват, за да могат те своевременно да отстранят нарушенията. Това ще става по електронен път в самото досие и смятам, че това на практика, от една страна, ще облекчи търговците, от друга страна, ще ускори процедурите. Между другото обмисляме и във връзка с тревогата в бизнеса за кражба на фирми, за манипулиране на досиета, търговски, да се въведе една система за уведомяване с есемес за всеки случай, в който има някаква промяна настъпила, свързана с вписване или заличаване на фирми. По този начин във всеки един такъв случай собственикът ще бъде уведомяван с есемес, както, когато теглим пари от банкомат. Смятам, че това ще даде възможност своевременно да се реагира и на измами, и на опити за влизане в
досиета. Смятам, че това е една добра промяна, която на практика ще даде възможност и за по-голяма прозрачност при работата на самата Агенция по вписванията.
Водеща:
Добре, накрая да ви питам притеснено ли ви е заради предстоящия доклад на Европейската комисия? Ще го получим след около месец, вероятно в черновата си вече той е написан.
Д. Ковачева:
Очаквам този доклад, надявам се той да бъде обективен, включително и защото този доклад ще бъде по-различен от предишните години. Той ще оценява. . .
Водеща:
Той ще оценява усилията ни за миналите пет години.
Д. Ковачева:
Той ще оценява последните пет години. До 15 юни България има право да подава информация за това, което е свършила в последните пет години, както и, разбира се, с акцент върху последната година. Смятам, че това, което ще бъде отбелязано във всички случаи, е приемането на закона за конфискацията, един труден момент, бих казала, и за Народното събрание, но смятам, че е добре и успешно преодоляно.
Водеща:
Тук ще бъдем похвалени. За какво обаче ще бъдем разкритикувани? Ще бъдем разкритикувани. . . със сигурност имате своето усещане за. . .
Д. Ковачева:
Процесът на взаимодействие и на общуване с Европейската комисия е свързан както с отбелязването на успехи, така и е свързано с препоръки от нейна страна. Ето, както в случая със закона за конфискацията. Предполагам, че ще бъде отбелязан
положително фактът, че законът е приет, и в същото време комисията ще каже, че очаква да види как той ще заработи, как ще бъде сформирана комисията, новата комисия по закона за отнемане. Така че винаги има върху какво още да се работи.
Водеща:
Очаквате ли отново за пореден път да прозвучи критиката на Европейската комисия за липсата на достатъчно сериозен брой ефективни присъди по знакови дела?
Д. Ковачева:
Самите ние правим един анализ с участието на европейски експерти от държави - членки на ЕС, като Холандия, Германия и Франция. Те ще пристигнат в България, надявам се, към края на юни. Анализ на знакови дела от гледна точка на това дали има
забавяне, или други проблеми при гледането на тези дела. Това, което аз виждам като статистика е на практика, че около 93 процента от делата на практика се решават в срок и завършват с осъдителни присъди. Това е един доста висок процент, но, разбира се. . .
Водеща:
Не ви ли притеснява 97 процента осъдителни присъди?
Д. Ковачева:
Очевидно, че това са присъди, които са подкрепени с конкретни доказателства. Не бих си помислила, че те са тенденциозно, така, тенденциозно докарани като процент до
толкова висок процент. Но това, което на практика интересува Европейската комисия, са знаковите, т.нар. знакови за България дела.
Водеща:
Как ще бъде отразено в този доклад знаковото дело срещу т.нар. Братя Галеви?
Д. Ковачева:
Според мен ще бъде отразен фактът, че те са осъдени, както и, разбира се, със сигурност ще бъде отразен фактът, че те са се отклонили от изпълняване на изтърпяване на своето наказание. Между другото в тази връзка Министерството на правосъдието предприе конкретни действия. Този казус се отнася до Министерството на правосъдието, доколкото следваше да бъде даден отговор на въпроса необходими ли са промени в закона и по-конкретно в Наказателно-процесуалния кодекс? Една експертна дискусия, която направихме с представители на прокуратурата и на
съда, и на академичните среди, ни даде и на нас информацията, че според тях на практика не е необходимо да се променя НПК.
Водеща:
Не е необходимо.
Д. Ковачева:
Не е необходимо, тъй като една такава. . . той е изцяло съобразен с европейските стандарти и всяка една промяна ще доведе и до дебалансиране на възможностите за защита на човешките права.
Това обаче, което смятам, че е важно, е ролята на Министерството на правосъдието и ние направихме една конкретна стъпка, а именно да попитаме и да подадем искане за тълкувателно решение от страна на ВКС във връзка с противоречива практика на съдилищата. Ние попитахме всички окръжни и апелативни съдилища в страната за това каква е тяхната практика в случаите, когато бъде постановена осъдителна присъда на втора инстанция, дали това би следвало да доведе и до промяна в мярката за
неотклонение на съответното лице? Оказа се, че съдилищата по различен начин се отнасят към този въпрос. Една голяма част от съдилищата смятат, че при постановяването на такава осъдителна присъда би следвало освен на перфектното процесуално поведение на подсъдимия например да бъде взет предвид и фактът, че
наистина се постановява осъдителна присъда, и това означава, че са взети предвид и конкретни доказателства, т.е. има промяна. А друга част от съдилищата пък смятат, че, дори и да има осъдителна присъда на втора инстанция, мярката не бива да бъде
променяна, ако лицето има добро процесуално поведение, тоест не се е отклонявало, явявало се е и т.н. Именно по този повод аз смятам, че безценно ще бъде тълкуването от страна на ВКС, тъй като едно подобно тълкувателно решение е задължително за всички съдилища, но в същото време ще унифицира и тяхната практика.
Водеща:
Кога ще излезе това тълкувателно решение?
Д. Ковачева:
Ние подадохме към тях сега, съвсем наскоро искането. Няма някакъв конкретен срок. Надявам се възможно най-бързо. Това касае на практика практиката на съдилищата в бъдеще. Аз смятам, че това е важно.
Водеща:
Доколкото разбирам, законодателни промени по повод бягството на Галеви няма да има?
Д. Ковачева:
По мнението на експертите не е необходимо. . .
Водеща:
Не е необходимо.
Д. Ковачева:
. . . да се променя законът. Достатъчно е според тях една ясна тълкувателна практика от страна на ВКС.
Водеща:
Последен въпрос, г-жо Ковачева, разбирам, че по казуса с т.нар. Братя Галеви сте писали на главния секретар на Европейската комисия, на г-жа Катрин Дей. Любопитно ми е тя какво ви отговори в кореспонденцията?
Д. Ковачева:
Все още нищо. Всъщност това е част от стандартната кореспонденция, която. . .
Водеща:
Да.
Д. Ковачева:
. . . имаме с Европейската комисия, защото на практика Европейската комисия създава своя доклад на базата на информация от страна и на българските институции, освен, разбира се, и на неправителствени организации и експерти. В този смисъл
в писмото, което изпратих до г-жа Катрин Дей, аз информирах за това, което и с вас в момента коментираме, а именно за стъпките, които Министерството на правосъдието е предприело, за да се избегнат подобни случаи в бъдеще. Между другото статистиката показва, че около 4 процента от всички осъдени лица се отклоняват за един определен период от време, докато не бъдат открити и задържани, от изтърпяване на своите присъди. Така че всичко е въпрос на време, предполагам и в този случай.
Водеща:
Да, прокурор Кокинов преди няколко дни мисля, че същата статистика цитира. Благодаря ви за този разговор.
Д. Ковачева:
Благодаря и на вас.
Водеща:
Министърът на правосъдието Диана Ковачева.


 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ