Интервюта
Министър Диана Ковачева: „Съдийската гилдия така и не се обедини за прекия избор на ВСС”
29.05.2012
Съдийската гилдия така и не се обедини за прекия избор на ВСС
Кражбата на фирми ще се предотвратява със SMS-и, казва Диана Ковачева, министър на правосъдието
Mediapoll, Красен Николов

Г-жо Ковачева, Европейската комисия (ЕК) поиска промени "из основи" на Висшия съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата. Мислите ли, че законопроектът отговаря на тази препоръка?

Много внимателно съм чела всички доклади на ЕК и не съм забелязала да искат промени "из основи" на ВСС. Докладите на ЕК настояват за продължаване на сериозната съдебна реформа, която протича в България. Не имало и искане за промяна в статута на съвета. Напротив. Преди 4 години преминаването на ВСС от непостоянно в постоянно действащ бе по препоръка на ЕК. Темата е важна и заради това министерството заедно с неправителствените организации и магистратите я обсъди много внимателно. Изслушах много аргументи "за" и "против", но в крайна сметка натежаха аргументите за запазването на този статут. ВСС няма да може да извършва работата си, ако не е постоянно действащ. Там има 10 постоянни комисии и ако членовете идват само по веднъж седмично, те ще трябва да оставят работата на администрацията на ВСС. Това ще обезсмисли съществуването на съвета. Темата не бива де се изоставя. Нека да има още един ВСС, който да работи в този формат и да се види дали причините са в системата на работа или са някъде другаде.

Критиката обаче е по-скоро към отказа от въвеждането на пряк избор и разделянето на съвета на колегии на съдиите и прокурорите.
Предварителната уговорка с неправителствените организации бе, че ще обсъждаме нови правила за прозрачно номиниране, а другите теми ще се разгледат, когато има повече време за задълбочен подход към тях.
Веднага след внасянето на промените в Закона на съдебната власт, ЕК се намеси във вътрешния дебат и се застъпи за прекия избор на членовете на ВСС.
Точно така. Няма разминаване между позицията на ЕК и нашата позиция, че прекият избор е много добър вариант при условие, че има добър механизъм за провеждането му. Ние бяхме подготвили два вариант на законопроекта. Единият е този, който внесохме в Народното събрание, а в другия влизаше и прекият избор. Прекият избор обаче не се изчерпва само с прякото гласуване. В момента не съществува механизъм за прозрачно номиниране на кандидатите. От Съюза на съдиите в България предложиха система, която дава възможност за писмено номиниране на кандидати за членове на ВСС, ако са подкрепени от 50-70 магистрати. Ние смятаме, че възможността за участие е стеснена още на входа и това не дава гаранции за провеждане на демократичен избор. Затова предлагаме обратния подход - всеки магистрат да може да номинира всеки свой колега, ако има необходимия стаж. Увеличихме и с 50% представителността на делегатите. Всеки делегат с право на глас ще представлява 5 вместо 10 свои колеги, както е сега. Това беше възможният вариант за промени в закона. Прекият избор е добър вариант, когато е добре обмислен и ние сме го предвидили закона и той ще бъде факт за по-следващия ВСС (2017 г.-бел.ред.). Ако сега минем директно към пряко гласуване, сегашните правила за изслушване на всички кандидатите няма да сработят. Смятам, че изслушването е най-важната част от избора, защото това води до информиран избор. Всеки магистрат трябва да застане не само с името си, но и с лицето си, за да отговори на всички въпроси, дори и на неудобните.
Очевидно е, че правосъдното министерство е готово да понесе критиките на неправителствения сектор.
Не мисля, че е коректно да има критики. Ние водихме много сериозен диалог и до последния момент чаках да ми бъде представен един завършен модел за пряк избор от тези, които го предлагат. Смятам, че общата работа с неправителствения сектор даде добри резултати по отношение на процедурите за прозрачно обсъждане на кандидатите за ВСС. Ако завършен модел за останалите предложения беше представен, ние щяхме да се ангажираме с него. На този етап обаче не виждам такъв модел. Ние срещахме и разбиране от ЕК, че модел за пряк избор не може да се изработи за този ВСС. Ако работата беше започнала преди година и половина, времето щеше да стигне. За месец и половина това няма как да се направи. Освен това няма как да бъдат удовлетворени всички искания. Една част от партньорите, с които работим предложиха прекия избор (Съюза на съдиите-бел.ред.), но други, сред които и Форумът на съдиите в България, друга представителна организация, а и още един съюз на съдиите (Съдии за единна Европа-бел.ред.), застанаха зад този законопроект. Има разделение в гилдията. Аз не видях една обща визия сред всички магистрати за модела за избор. Това ме накара да си задам въпроса дали имаме готовност с ясен модел. Истината е, че нямаме.
Сериозни недостатъци показва и системата за атестиране на магистратите. Виждаме го при избора на определени хора в съдебната система. Смята ли правосъдното министерство да реагира през тази година?
За съжаление виждаме и това. Аз не съм привърженик на честите промени в законите, защото правилата бяха приети само преди година и половина. Налага се обаче Законът за съдебната власт да бъде отворен и по тази тема. Стартира работа междуведомствена група, която да отстрани дефектите. Надявам се този път да се справим. Дадохме си повече време да работим, защото има нужда от повече време за експертите, за да не се окаже, че постоянно променяме законите. Текстовете за атестацията трябва да се прецизират и затова много ценни ще са препоръките на ресорната комисия във ВСС.
Лоша реклама на институциите направи и изчезването на братя Галеви? Премиерът имаше определени искания – след присъда зад решетките. Каква ще бъде реакцията на правосъдното министерство на тези искания?
Делото срещу Братя Галеви е знаково не само, защото е на специален отчет към ЕК. В този смисъл не ни е безразлично какво се случва. Около 4% от всички осъдени (около 450 души-бел.ред.) се отклоняват от незабавното изпълнение на наказанията. От тази гледна точка ние не се отклоняваме от процентите, които виждаме в други европейски държави. Освен това рано или късно голяма част от тези лица биват намирани. Казусът "Братя Галеви" обаче ни показа по-остро, че има проблем. Министерството на правосъдието няма голямо отношение към това, защото съдебната охрана работи по указание на прокуратурата. Ние можем единствено да потърсим къде е проблема. Първо започнахме да търсим несъвършенствата в закона, но анализите ни показаха, че НПК няма нужда да бъде променян.
Подобен ход под напора на емоциите ще доведе до много осъдителни присъди пред Европейския съд в Страсбург. Незабавно задържане при постановяване на неокончателна присъда ще представлява нарушаване на човешки права и презумпцията за невиновност. Тогава решихме да потърсим мнението на окръжните и апелативните съдилища, за да разберем каква е практиката при тях при постановяване на осъдителна присъда на втора инстанция. Две трети от съдилищата заявиха, че променят мерките за неотклонение при осъдителна присъда на втора инстанция, но една трета не го правят. Това означава, че има противоречива практика при прилагането на закона. Заради това решихме да поискаме тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС), което да даде задължителни указания на съдилища как да се процедира в тези случаи. Надявам се ВКС да отстрани противоречията.
Много критики бяха отправени към Апелативния съд за измяната на мярката на братя Галеви. Не може да бъде дадена еднозначна оценка – все пак това е съдът, който постанови осъдителната присъда и този факт не бива да бъде омаловажаван. Истина е, че съдът е задължен да разгледа въпроса за мярката на втора инстанция, но има свобода да измени или потвърди мярката в зависимост от конкретния случай. Ето защо не бива прибързано да се изменя НПК – съдът трябва да има свободата да преценява обстоятелствата по всяко отделно дело. Те винаги са различни и изискват индивидуална преценка на съдията, а не генерален поход, предвиден в закона. След това на заседанието на ВКС, те нямаше как да бъдат задържани, защото заседанията на ВКС не са задължително присъствени, а и съставът не се произнася веднага.
Опозицията има и сериозни опасения за т.нар. Закона за конфискацията. Какво ще направите, за да разсеете страховете за политическа употреба на закона?
Всички трябва да имат ангажимент, за да се получи работещ закон. Комисията за конфискация задължително ще включва представители на опозицията и няма как да говорим за орган само на управляващата партия без значение коя е тя. Законът дава достатъчно гаранции за надзор на парламента, а е членовете на комисията, включително нейният заместник-председател, ще бъдат излъчвани от различни парламентарни партии. Това е вътрешен механизъм за контрол, който трябва да предотвратява злоупотреби. Разбира се, че една комисия е такава, каквито са нейните членове. Изборът на тези хора трябва да бъде направен с повишено внимание. Председателят трябва да бъде човек със значителен житейски опит и балансиран човек, което се подразбира от изискването за стаж. А иначе с всяка институция може да бъде злоупотребено. Законът за конфискацията е сложен закон, който се занимава с един съвършено различен модел на възстановяване на социалната справедливост, при който без да има осъдителна присъда имуществото да се отнема. Една от гаранциите е, че членовете ще са длъжни да декларират своето имущество. Те ще бъдат наблюдавани как ще се изменя имуществото им по време на мандата. Това е добра превантивна мярка.
Кога очаквате първите резултати?
Към средата на 2013 година, защото тогава ще стане ясно не само срещу кого ще се насочи комисията, но и ще бъдат приети вътрешните й правила за работа. В тях ще бъде записано как ще се извършва оценката на имуществото, така че комисия има да свърши доста неща преди да започне работа по същество.
Задава се протест на служителите в затворите. Как ще отговорите на социалните им искания и кога ще започне подобряването на условията в затворите? България е твърде често съдена пред Страсбург.
Ще отговоря с разбиране към исканията на служителите. Това е един от първите проблеми, с които аз се сблъсках. Още преди да имам екип се срещнах с надзирателите. Смятам, че исканията им са справедливи, защото работят при много тежки условия. В бюджета за 2012 година обаче не са предвидени средства, които да удовлетворят исканията им. Към декември, когато аз поех министерството, възможностите за реакция бяха малко. В момента водим диалог и сме успели да изпълним някои искания, например за увеличаване на щата, за да бъдат намалени смените им. Купуването на по-добри скенери за залавянето на забранени предмети също ще улесни тяхната работа. По отношение на искането им на допълнителни пари за храна и вредни говорим с Министерството на финансите. Това, което със сигурност мога да направя и ще направя е да заложа в бюджета за 2013 година тези пари. Надявам се и преди това да намерим решение. Прозаично е, но става въпрос единствено за пари.
Но стачката им за 10-ти юни остава?
Нека да видим какво ще можем да направи дотогава. Ако погледнем в цифрите става дума за 30 лева на човек за храна и 30 лева за вредни, но като теглим чертата, това са 3 милиона лева на година.
А по темата за условията в затворите?
Този проблем не може да бъде решен с магическа пръчка и е необходимо да се построи нов затвор. Гледаме към публично-частното партньорство като възможност и очакваме приемането на закона за него, за да видим дали ще може да го използваме. От друга страна се опитваме да подобряваме условията с временни мерки като ремонти на сгради, които ще позволят преместването на затворници и намаляване на броя на хората в една килия.
Излиза, че идеите за нов затвор и цялостна реконструкция на съществуващата система нямат срок за реализация.
Не са безсрочни, но това, което аз виждам като проблем е, че България няма как да се мине без да даде много голяма сума за построяването на затвор, защото е необходим такъв за около 2000 души. България няма да строи малки затвори, а един голям, което изисква много средства. В този бюджет пари няма. Аз работя с наследен бюджет…
А и в следващия бюджет пари няма да бъдат заложени...
Ще водим разговори с финансовото министерство. Проблемът е, че имаме да строим и други сгради, освен затвор. Още стои въпроса с новата сграда на Софийския районен съд. Това ще погълне доста средства. Има и друго - проектът за съд е по-напред от проекта за затвор и най-вероятно ще се реализира първо той. Условията в затворите са свързани и със сигурността на затворниците. Наскоро бях на проверка в Софийския затвор, предстои такава във Варна и Бургас. Исках да проверя проблема с т.нар. ВИП-килии. Внезапна проверка беше направена в Бургаския затвор. Оказа се, че ВИП-килии няма, но пък бяха иззети телефони и таблет с мобилен интернет. Не желаем да има затворници, които излежават своите присъди по начин, който не отговаря на правилата.
От една страна служителите в затворите имат социални искания, а от друга се допуска корупция в системата. Не трябва ли да се постави и този въпрос?
Този разговор водих с директора на Софийския затвор и надзирателите там. Това, което те ми отговориха е, че по принцип е много трудно, когато един надзирател бъде въвлечен в корупционна схема, да излезе от нея. Когато синдикатите поставиха исканията си, аз пък поставих проблеми. Работи се и по този въпрос, в това число с внезапни проверки от най-високо ниво, защото е важно ние да видим каква е ситуацията там. Изпратила съм и питане до всички директори за условията за пускане на затворниците в отпуск. Получавам отговори и при проверките на място ще засечем дали съвпадат.
Какво показа одита в Агенцията по вписванията? Раздавани ли са бонуси незаконно?
Финансовият одит потвърди информация, че бившият директор на агенция си е взимала пари по свое усмотрение и докладът беше изпратен в прокуратурата. Според финансовия одит има съмнение за извършено престъпление.
Следвала ли е Виолета Николова вече установена практика от предните шефове да си пише сама бонусите?
Не. Проверката обхвана период от 3 години и няма такава практика. Аз бях смутена, защото, както и да се тълкува закона, никой не трябва да си поставя сам оценка за труда си. Извън това, положението в Агенцията по вписванията не беше основа за поставянето на добра оценка за работата на предишното ръководство. Имаше наказателната процедура срещу България заради невъзможността на търговските дружества да се вписват в Търговския регистър. Сегашното ръководство много бързо се справи и това вече е възможно. В най-скоро време ще успеем да решим и проблема с кражба на фирми.
Колко такива случая сте засекли?
Има изпратени сигнали до нас, в които се изразява основно тревогата на бизнеса. Ако бизнесът не е сигурен как работи Агенцията по вписванията, това е тревожен сигнал. Нашата идея е при всяка една промяна при вписването да се изпраща СМС до лицето, което се води собственик на фирмата. Мисля, че това е добър и бърз начин да се реагира, за да са сигурни хората в бизнеса си.
Кога ще има нова сграда на Софийския районен съд?
Темата за строителство на нова съдебна палата в София е много актуална. Аз и целият ми екип сме ангажирани в тази посока, защото очевидно има проблем в последните няколко години, за да не се пристъпи към изпълнение на вече сключените договори. Състоянието на сегашната сграда е много тежко. Съдии работят в много трудни условия, по 6 души в стая, което е недопустимо за тежката работа, която те извършват.
Може ли да каже нещо конкретно на магистратите?
Да. Ангажирани сме с проблема, търсим решение и се надяваме да го намерим в най-скоро време.
Какви са ви отношенията с този ВСС и вашите впечатления от него?
Имаме работни отношения. Министърът на правосъдието не може да влезе в дълбочина на работата, защото трябва да ходи по заседанията на всички комисии, а няма как. Направих няколко конкретни препоръки и мога да кажа, че те бяха приети. Една беше да се публикува дневния ред на комисиите, за да може всеки да се информира какво се работи. Аз бях изненадана, че това не се прави. Другата препоръка беше към етичната комисия. Мисля си, че тази комисия трябва да бъде по-активна и поисках да се дава повече информация какви сигнали се разглеждат без да се споменават имена, разбира се, защото би било нарушение на закона. Вече всеки месец председателят на комисията изнася веднъж месечно отчет какво се върши. Поисках и актуализация на Стратегия за борба с корупцията, както и да бъде оценено какво е свършено досега. Това в момента се прави. В момента липсва визията какво трябва да се направи. Липсва и анализ за причините за корупцията в съдебната система, което също съм призовала да се направи. Преди края на този мандат ВСС трябва публично да представи какво е направено по тези въпроси. Именно ВСС е органът, който основно трябва да се ангажира с борбата с корупцията в системата. Точно за това следващите членове на съвета трябва да бъдат мотивирани хора с визия за реформата в системата.
Ресорът "българско гражданство” е в Министерство на правосъдието. Как ще коментирате съобщението, че двама престъпници са предложени за българско гражданство?
Няма как да се съглася със съобщенията, че Министерството на правосъдието е предлагало престъпници за българско гражданство. Има междуведомствен съвет, в който участват още представители на МВР и ДАНС. От тези две институции се изисква информация за всяко лице, което иска гражданство. Министърът на правосъдието предлага на президентската институция становището на този колективен орган. Въпросните две лица са с чисто съдебно минало. Ако наричаме престъпник човек с чисто съдебно минало, то аз бих била много изненадана. По ирония на съдбата тези, които сега достигат до президентството с молби за българско гражданство, са били разглеждани от предишния министър на правосъдието. Тук една такава преписка се развива за около 3 години. Така че те далеч не са непознати за вицепрезидента. Много е важно е да се заложи на доброто сътрудничество с президентство. Няма вариант да бъде предложено лице, което е извършило престъпление заради стриктните проверки. Ако е стигнало такова лице, значи системата за свидетелства за съдимост не е сработила. Бих искала също да отбележа, че от началото на 2012 г. до момента Министерство на правосъдието е предложило 11 000 души за придобиване на българско гражданство и сме издали становище за отказ на 800 кандидати.

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ