Интервюта
Министърът на правосъдието Диана Ковачева: Има голям интерес обществените поръчки да влязат в Закона за конфискацията
19.03.2012
*Най-важното за ВСС не е структурата му, а дали работи ефективно
*Обмисля се автоматично повишение за членовете му след приключване на мандата
*Експерти от ЕС ще помогнат за анализа на знакови дела, с които е свързана една от сериозните критики на Брюксел

В момента върви обсъждане на предложенията за промени в Закона за съдебната власт, които имат важно значение от гледна точка на предстоящия избор през есента на новите членове на Висшия съдебен съвет (ВСС). Свои идеи за закона и работата на кадровия орган в системата вече представиха Съюзът на съдиите и Асоциацията на прокурорите. Разговаряме с министъра на правосъдието Диана Ковачева за необходимите промени и предвид предстоящото излизане на т.нар. политически доклад на Европейската комисия през юли, който за пореден път ще отчете докъде е стигнала страната в реформата на съдебната власт.

- Какво се случва с промените в Закона за съдебната власт?
- Струва ми се, че към момента най-удачен е подходът да разделим на две промените в закона и го правим съвсем умишлено - с оглед на факта, че през септември предстои избор на нов съвет и ако закъснеем с по-продължителни обсъждания на процедурите на атестиране, на кариерното развитие на магистратите, които смятам, че искат много сериозно внимание и задълбочено обсъждане, много ще се забавим. Нямаме много време. След като законът бъде приет, разполагаме с 45 дни предварително да бъдат обявявани номинациите на магистрати, те да бъдат качвани на сайтовете на ВСС и на Народното събрание, да има възможност да бъдат давани становища и да бъде направено досие на всеки кандидат, като целта е максимално широко да бъде известно за какво лице става въпрос.
- Обсъждате ли структурни промени за работата на съвета – да бъде постоянно действащ, както е в момента, или непостоянно действащ?
- До голяма степен структурата и моделът, по който работи ВСС, не са толкова определящи, т.е. може да бъде работещ и единият, и другият модел, доколкото работата на самите членове е ефективна. И основните критики са свързани именно с ефективността на съвета, с начина, по който са избирани кандидатите, и ми се иска сега да се опитаме да направим прозрачни процедури, по които да се изберат хора.
Те трябва да са доказани професионалисти, с необходимата доза почтеност, за да управляват съдебната система. Струва ми се, че те ще имат по-сериозно и задълбочено отношение към съдебната система, ако имат непрекъснат поглед върху работата й през погледа на ВСС.
Аз консултирах идеята за промяна на модела и с представителите на мисията на Европейската комисия, които бяха тук миналата седмица, и като цяло и на тях им се стори неприемлива непрекъснатата промяна в модела. Преди четири години променихме конституцията, минахме към варианта постоянно действащ съвет, сега се връщаме обратно, без изцяло да сме използвали потенциала на този модел.
Тревожи ме, че действащите магистрати нямат стимул да участват и да кандидатстват за членове на ВСС, защото те чувстват, че се откъсват от своята професия и се деквалифицират. А и срокът на мандата на членове на ВСС прекъсва тяхното развитие.
В тази насока магистратският съвет, който работи към Министерството на правосъдието, излезе с интересна идея, която може би трябва да бъде сериозно обсъдена. За тези членове на ВСС, които успешно приключат мандата си, да се предвиди да заемат не същата позиция, на която са били, преди да станат членове, а една позиция по-нагоре.
- Как ще се преценява успешно приключилият мандат?
- Тези, които не са напуснали предсрочно, не са подали оставка или не са били отстранени по някаква причина, както имаше подобни случаи в този ВСС, т.е. изкарали са мандата си до края и не са направили никакви нарушения – нормален мандат, след приключването на който да могат да бъдат все пак повишени с една позиция нагоре.
Тук не говорим за някакви страхотни повишения, нито за заемането на ръководни постове, а наистина за една възможност да бъдат зачетени тези години за кариерно развитие.
- В действащия ВСС има хора, които станаха известни с ключови скандали, други - които се опитаха да си отстояват позицията и в крайна сметка напуснаха съвета. Но има и трети, които с нищо не могат да бъдат запомнени, дори самата магистратска общност не знае имената им - и те ли ще получат повишение като награда? 
- ВСС е колегиален орган, не е орган от индивидуални магистрати. Не мисля, че трябва да бъде инкубатор за герои, които да стават обществено известни с героични дела.
Мисля си дори така незабележимото успешно действие на ВСС, ненатрапчиво дори за съдебната система, ще бъде по-полезно за съдебната система, отколкото в, образно казано, героизъм и някакви странни изяви, които ще акцентират върху работата на един или друг член на ВСС. Това засега е само едно предложение.
- В края на мандата ВСС остана ли длъжник на обществото?
- Съветът преживя доста кризи. През всичките години дейността му трябваше да бъде насочена към подкрепа на реформата в съдебната система. От друга страна, съветът работеше в доста силна динамика на законодателството през тези години, което не му разреши да се разгърне докрай.
А и от миналата година действат правилата за атестиране, за кариерно развитие и не се е завъртял цикълът на тези промени на първоначалните назначения на магистратите. Да работиш в динамика, винаги е трудно, така че гледаме с надежда към следващия ВСС, който се надявам да заложи на една по-стабилна законодателна основа и така да бъде и по-ефективен.
- Ще уточня: мислите ли, че този състав на ВСС си свърши работата по казуси като "Приморско" и по назначенията, които широко бяха определяни като най-малко спорни?
- Аз мога да говоря само за последните три месеца, върху които имам поглед. Преди не съм следила работата на съвета освен през медиите. Всяка институция е длъжник на обществото, защото на практика във времена на реформи всички институции се опитват да направят нещо, което не винаги се оказва доброто решение.
Може би в някои моменти сега действащият ВСС беше раздвоен, а понякога и разтроен между различни позиции и понякога беше необходима единна воля. Имаше случаи, в които видяхме такава воля и други, при които тя отсъстваше.
- Преди юлския доклад има ли конкретни неща, които ще предприемете?
- Много действия предприемаме, като повечето са на база на стратегията за продължавана реформа в съдебната система, която работи от година и половина и на база на препоръките от доклада. Този път поискахме предложенията за мерки от магистрати, Висшия съдебен съвет, от МВР и всички, които имат отношение към доклада. Предстои ни анализ на знакови дела, защото оказва се, че една от сериозните критики е свързана с пет знакови дела, които се наблюдават от ЕК. Те или се бавят, или не завършват с осъдителни присъди. Тук искам да направя уговорката, че далеч не трябва всяко дело да завършва с осъдителна присъда, даже напротив – преценката за това трябва да е изцяло на съда. Това са публично известни дела и ЕК ги следи с изключително повишен интерес.
В доклада има една конкретна препоръка, свързана с изработването на анализ за причините защо се оказва, че се бавят или са неуспешни действията на прокуратурата или разследващите органи при разкриването и доказването на извършителите в тези знакови дела. По тази тема вече работна група изработва методика за изготвянето на този анализ, но поисках помощ от държавите членки.
Помолих министрите на правосъдието на няколко държави да ни изпратят експерти, практици, юристи, които да бъдат включени и да участват в изработването на този анализ. Това е логично, реформата в съдебната система в България е отражение и на реформата в съдебните системи на другите държави членки. Помолих Германия, Холандия, Франция да ми предложат експерти, които да участват в такъв анализ.
- Какво се случва с проекта на Закона за конфискацията?
- Той се обсъжда много интензивно, ние не сме вносител, но нашата задача беше да припомняме непрекъснато какви са европейските препоръки и коментарите от страна на Венецианската комисия за такъв тип законодателство. Надявам се законът да бъде работещ, към момента се обсъждат различни варианти, като например включването на административни нарушения в проекта.
Като цяло най-голям интерес има към нарушенията на правилата за обществените поръчки. Не всички административни нарушения могат да станат част от закона, защото на практика ще блокират работата на комисията. Обсъжда се и увеличаване на срока на проверка – от 10 на 15 години.
- Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, е в безпрецедентна ситуация – без председател, един от членовете й е разследван, докато се приеме законът, какъв ще бъде статутът на тази комисия?
- Не съм запозната с проблемите на комисията към този момент, тя е далеч от Министерството на правосъдието. Но след приемането на закона предстои избор на нова комисия. Ако бъдат спазени сроковете, които бяха определени предварително, че най-късно преди Великден законопроектът ще бъде приет на второ четене, това означава, че малко след това ще има и нова комисия.
За нея са написани много ясни правила за избор. Тя ще има различни функции, важно е да има избор на хора, които освен добри професионалисти са и хора с необходимата доза почтеност, достатъчно компетентност и кураж. Това е една комисия, която може да бъде доста атакувана и заплашвана, защото ще се занимава с представителите на организираната престъпност.
- В доклада от февруари беше констатирано, че препоръката тази комисия да проверява и по собствена инициатива политици и висши държавни чиновници е била неглижирана. Защо се получи така?
- Ако бъдат включени административните нарушения, комисията ще може да проверява всеки по собствена инициатива. Разбира се, народните представители решават в каква посока ще тръгне законът. Срещу всеки може да бъде подаден сигнал в прокуратурата и тя да инициира проверка и да уведоми комисията и няма пречка това да е срещу лица, които заемат висши държавни длъжности.
Но е важно да се уточни дали те трябва да са планирани. Към момента три хиляди души заемат публични държавни длъжности по едноименния закон. Не ми се струва, че комисията има капацитета да ги провери всичките и че това би бил работещият модел.
Но по тази линия могат да се предприемат допълнителни действия от Сметната палата, Националната агенция по приходите, данъчните. Мисля, че има възможност за укрепване на техните правомощия, така че да има по-сериозни проверки.
- Приемането на нов наказателен кодекс беше обявено и от вас като приоритет - как върви работата по изработването му?
- Аз нямам поглед върху дейността на работната група, която изготвя промените, доколкото се присъединявам на края, когато тя приключва своята работа. Затова просто ще изчакам да предадат продукта и ще го изпратя на много широко обсъждане. В работната група не са включени много практици – съдии и прокурори, които ще прилагат на практика текстовете.
Но аз няма как да ги оценя, защото не е и моя работа, а и не съм специалист по наказателно право. И по тази тема проведох разговори с държавите членки, които да ни пратят свои специалисти за оценка на съответствието на разпоредбите на проекта с европейските стандарти в тази област. Що се отнася до наказателното право, има доста конвенции, по които България е страна.
От съществено значение е новите текстове да са в пълно съответствие с тях. Затова няма как да коментирам проекта, защото не съм го видяла, а и защото не съм имала възможност през годините да наблюдавам работата, но ще дам възможност да бъде максимално широко обсъден и тогава ще го коментирам.
Знам, че най-късно до края на март трябва да е готова общата част и може би през септември ще можем да внесем проекта, но всичко зависи от обсъжданията и мненията на специалистите.

Интервюто взе Лора Филева
Използвани са и въпроси на „Капитал”

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ