Интервюта
Министър Драгомир Йорданов: Само компютър да разпределя делата
29.03.2013

Министърът на правосъдието: Само компютър да разпределя делата

Няма да се боря с вятърни мелници, казва Драгомир Йорданов

Антония Кюмюрджиева
Служебният министър на правосъдието Драгомир Йорданов вече две седмици ръководи ведомството. Какво направи през това време бившият директор на Националния институт на правосъдието и какво му предстои през оставащите два месеца? Смята ли, че ще може да съвместява министерските си задължения с тези на административен ръководител на изборите? По тези и други въпроси потърсихме за отговор 45-годишния юрист.
- Министър Йорданов, виждам в кабинета Ви статуетки на Дон Кихот и Санчо Панса. Дано като тях не се налага да се борите с вятърни мелници.
- Не. Струва ми се, че сме в достатъчна степен реалисти. За тези няколко месеца служебното правителство възприе по-прагматичния подход - процеси, които се движат, не трябва да спират.

- Какво се очаква да промените в следващите два месеца?
- Процесът не трябва да спира - примерно диалогът с Европейската комисия и с българските съдебни институции в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка. Следваме един ясно очертан предписан процес със срокове и отговорности. Могат да се направят няколко конкретни стъпки в посока електронното правосъдие и административни услуги за гражданите и бизнеса, които не изискват промяна в нормативната уредба. Един въпрос, който традиционно дразни гражданите, това е необходимостта от плащането на държавни такси с банкови преводи. Което, от една страна, оскъпява административната услуга, от друга създава неудобство. Една от мерките, които се обсъжда, е да се преодолее този проблем с инсталирането на POS терминали в офисите на агенцията. Това би пестило време, пари и усилия и би довело до ускоряване и облекчаване на административните услуги за бизнеса.

- Смятате ли, че скоро ще отпадне мониторингът на Брюксел върху нашата правосъдна система и тази на Румъния?
- В двете страни политическите процеси протичат по различен начин и това се отразява и в докладите на ЕК. Наскоро беше потвърдено от Европейската комисия, че докладът за България се очаква да е в края на тази година, както е по график.

- Може да се каже, че изпълнявате едно от пожеланията на бившия министър Диана Ковачева - да продължите добрия диалог с Еврокомисията. Какво стана с другото й пожелание - да се вслушвате в гласа на магистратите, защото "този глас има значение"?
- Диалогът с ЕК, с българските съдебни институции е един от несъмнено водещите и при служебното правителство. Вслушването в гласа на магистратите е важно. В проектозакона за съдебната власт бяха взети предвид голяма част от препоръките на широка представителна група от магистрати и неправителствени организации. Парламентарното време не стигна той да бъде приет. Затова по някои от препоръките, залегнали в проектозакона, се работи, без да се чака нормативното решение - например по програмата за провеждане на конкурси за кадрово обезпечаване на част от най-засегнатите звена като районните съдилища. Дисциплинарната практика на ВСС също се ориентира към препоръките - задължително да се изслушва магистратът, предложен за наказание.

- Как може да бъде системно решен проблемът със случайното разпределение на делата?
- Подготвя се работна група, която да оцени наличните софтуерни решения. На тази база може да се развие унифициран електронен продукт, който да бъде въведен в съдилищата в страната. По този начин ще се минимализира субективният фактор.

- Предишният правосъден министър се захвана с Наказателния кодекс. В момента като че ли работата по този така важен закон замря.
- Работата по НК е една от водещите мерки включително и в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка. В момента интензифицираме работата по кодекса, като работим в посока разширяване на състава на работната група, по-чести срещи. Но така или иначе министерството само координира този процес. Ключовата работа е в ръцете на експертите. Опитваме са да постигнем добро съчетаване на хора от науката, практиката и неправителствения сектор.

- Има голям проблем със заплащането и статута на вещите лица. Ще работите ли и в тази насока?
- Работна група към правосъдното министерство се занимава с този въпрос. Нещата опират не само до заплащане, а и до организация и регламентиране на тяхната дейност. Стигаме до законодателно уреждане на въпроса с вещите лица. Работи се по транспонирането на директива за съдебния превод. ЕС въвежда стандарти и националното законодателство трябва да се приведе в съответствие с тях. Сроковете са към края на годината, но не можем да си позволим работата по тях да спре, защото часовникът тиктака.

- Може би трябва да се помисли за професионалната подготовка на съдебните заседатели - те са олицетворение на прякото участие на народа в правосъдието?
- Това е другият голям въпрос - доколко съществуващата система е представителна и легитимна. Моделът, възприет в България, това е съдебните заседатели да са част от съдебния състав. По нашите процесуални закони те са и мнозинство спрямо професионалните съдии. На законово ниво проблемът е ясно очертан и решен. Мнозинството е в ръцете на народа. Проблемът е доколко тази система е реално представителство на народа. В този момент, когато се раздават сериозни апели за по-широко участие на народа в управлението, сегашният конституционен законодателен модел гарантира това. Струва си да се помисли как точно това се случва, дали е най-ефективното. Тази идея се споделя и от омбудсмана. Трябва да се измени и законодателството в тази насока. Струва си да се обсъдят вариантите.

- Напоследък много се говори за кариерното развитие на магистратите. Имат ли мотивация и възможност тези млади хора, които завършват Националния институт по правосъдие, да се издигнат, преди да станат на 50 години?
- Моите впечатления са, че в системата влизат наистина млади, подготвени и мотивирани кадри. В някаква степен ентусиазмът е присъщ на по-младите поколения и има ситуации, при които точно те са реагирали на някакви несправедливости, които са отчитали и са ги отнасяли към ВСС. През 2006 г. тогава действащият ВСС, позовавайки се на законова възможност, беше назначил магистрати без конкурс. Младите колеги ясно се противопоставиха на този процес и бяха фактор за повсеместното въвеждане на конкурсното начало. Сред първите випускници на НИП вече има и административни ръководители. Някои от тях са влезли в изискуемия стаж за повишаване на ниво окръжен съд или окръжна прокуратура. Пирамидата на съдебната йерархия трябва да се изкачва постепенно.

- Вие имате правомощието да наказвате административно областни управители, нарушили Изборния кодекс. За какви нарушения и наказания става точно дума?
- Говорим за всички технически нарушения по Избирателния кодекс. Административно-наказателните разпоредби на кодекса дават изчерпателен списък на тези административни нарушения. Примерно - използването на служебни автомобили за предизборни цели или ненавременно залепване на избирателни списъци. Този род неща, където компетентни да издават наказателните постановления са областните управители, сезирани от съответните избирателни комисии. Тази функция може би малко се преекспонира. Ако случайно някой от областните управители допусне такова нарушение, да има някой, който да санкционира и тях. Това са изключително редки случаи, ако не се лъжа един или два пъти за последните няколко избора, при които са допускани такива нарушения. Трябва да отграничим административните нарушения от престъпленията, свързани с изборите - типичен пример е купуването на гласове, където компетентността е на МВР и прокуратурата.

 

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ