Интервюта
Вицепремиерът Зинаида Златанова коментира актуални теми
30.05.2013

Заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова - събеседник в „Седмицата” на Дарик. Защо е нужно Министерство на инвестиционното проектиране? Ще бъде въпросът на цялата следваща седмица предвид вота на недоверие, който опозицията вече внесе.

Искам да прекратя на първо място спекулациите по отношение на това, че част от многобройните спекулации в последно време, в скоби, но в частност за министерството на инвестиционното проектиране, искам да прекратя спекулациите, че то ще управлява европейски средства. Министерството няма да управлява европейски средства, а, тъкмо напротив, част от неговата дейност е предвидена да улесни логистичните съпътстващи дейности, които да ускорят важни проекти, не само с европейски средства, но и други. Министър Данов смятам, че в сектора, за който говорим, е налице 20-годишен вакуум. Все пак дайте си сметка, че той е работил в много европейски държави, професионалист, който има впечатления как в други страни в света е уреден този въпрос, но в доста държави, разбирам от него, има такова министерство или подобно. Все пак добре е да чуем…

В рамките на Европейския съюз има ли примери за такива министерства, защото това е един от аргументите на опозицията, че такова чудо другаде в Европа било нямало?

Не, не е така, напротив, има и в други държави, както казах, такива министерства. Не за друго, а защото това са сериозни дейности по отношение на кадастър, по отношение на дейности, които досега бяха някак… Ето, вчера дори ме питаха за имотния регистър по партида, нали, кога ще се случи в България най-накрая. И ред други такива, пак казвам, неща, които убягват от погледа на…

Имате предвид да се търси един имот по самия адрес…

Точно така.

…на имота, а не както сега трябва да знаеш…

А не… по личността.

…на кого е имотът, за да провериш…

Именно, именно. И ред други такива, знаете, и граждани, включително се сблъскват с проблеми в градоустройството и уредбата му и прилагането на тази наредба, така че…

Това означава ли, че имотният регистър обмисляте да отиде в Министерството на инвестиционното проектиране?

Не, не. Не означава, давам го като пример, давам го като пример. Давам го като пример. Не, не означава това. Така че аз мисля, че… А по отношение на самия вот на недоверие той е, как да кажа, толкова… не е изненада за мене, но също и толкова е, как да кажа, безсмислен на този етап. Нека си дадем сметка, че все пак опозицията е предстояла едва един месец в парламента, тъй като, знаете, имахме един месец ваканция парламентарна, пък те един месец отказаха да влизат в парламента, т.е. трябваше им време да се нагодят, така, да възприемат ролята си на опозиция, нали, да свикнат с тази мисъл, така че те са от един месец в парламента и за този един месец за мен не е сериозно да направиш оценка на работата на правителството, и то в парламентарен смисъл и да използваш това средство…

Още малко по техните аргументи, те разпространиха мотивите за вота си, основният аргумент е, че изобщо липсват функции на това министерство. Впрочем и вие започнахте с това какво няма да прави министерството. Доста даже подигравки, може да се каже, събира наименованието. В. „Стършел” тази седмица пише седем точки как да се направи министерство, последната от които е да се измислят все пак и функции, след като са похарчени пари за назначаване на хора. Какво отговаряте на това, че не е било ясно изобщо какво ще прави, когато се…

Ами, вижте, аз сега не искам, ако искате да отворим устройствения правилник на министерството и да го четем постановлението, защото аз не го знам наизуст, в момента не е пред мене. Давайте да го отваряме и да четем, защото ме питате конкретни неща. Давайте, отворете устройствения правилник.

Има конкретни функции.

Дайте да ги изброяваме, отворете постановлението - устройствен правилник на новото министерство и да го четем, за да не заблуждаваме и слушателите. Значи, така, с такива генерални... с такива генерализиращи изречения, г-н Вълчев, аз съм просто човекът, който може би най-много мрази да бъде питан и да отговаря. Аз никога не…

„Четири месеца се оказаха недостатъчни, пише ГЕРБ, за да се определи каква точно политика ще провежда новото министерство”.

Ами тя, политиката, е в устройствения правилник, така че, ако искате, давайте да отваряме и да четем за... колкото време е нужно, ще употребим да прочетем устройствения правилник.

Ами аз ще го потърся.

Да.

През това да обсъдим друг аргумент - намесата в работата на общините, директна намеса в правомощията на органите на местната власт, понеже вместо общините вече новото министерство щяло да се занимава с по-големите проекти, над 10 млн. лева като одобрения и т.н. Това е вторият аргумент, който изтъква опозицията.

Ами аз пак казвам, няма такова нещо.

Това противоречало на заявената воля за децентрализация както в Европа…

Не. Няма такова нещо.

…така и в собствената ни страна.

Пак казвам, по никакъв начин няма да се занимава министерството с проекти, финансирани от европейски фондове, няма да управлява такива проекти, а съгласете се, че 99% от проектите на общините са финансирани от европейски средства, просто инвестиционните разходи в последните няколко години в България са предимно… идват в голямата си част от европейските фондове. Така че, пак казвам, няма как да управлява министерството и няма да управлява европейски фондове.

Така отговаряте на третия аргумент на опозицията - забавяне на съществуващите инфраструктурни проекти заради създаването на новата структура, няма да се забавят.

Не, не само, че това не е аргумент за забавяне на инфраструктурните проекти, тъкмо напротив, вие виждате, че и сега… вие виждате, че и сега имаме критичен период за всички европейски оперативни програми. Интересно, като нямаше Министерство на инвестиционното проектиране, защо се забавиха проектите и защо ние сега треперим и ни висят на косъм стотици милиони евро до края на годината под риск от автоматично освобождаване, след като нямаше такова министерство? Значи, пак ви казвам, това е… да не се занимаваме с такива елементарни манипулации, защото те не помагат на никого. Добре, че дойде новото министерство, нали, което направихме преди четири месеца, та се забавиха 200-300 милиона. Това е смехотворно да се говори и призовавам опозицията да спре да прави спекулации с… и да политизира въпроса с европейските пари, защото, както казвам от самото начало на мандата, това вреди на всички.
И още един от аргументите на опозицията за смяната на хората в администрацията - без отчитане, се казва в мотивите, на техния професионализъм и постигнати резултати, назначаването без конкурс на лица без управленски опит и необходимата квалификация, което било знак според ГЕРБ за партиен реваншизъм. На това какво отговаряте?

Това е… На това ще отговоря със следните два факта. Първи факт - 2009 г., когато ГЕРБ пое властта, всички, повтарям, всички и трети път - всички ръководители на управляващи органи на оперативни програми на ниво директори бяха сменени, до един. Второ, в моето министерство, в Министерството на правосъдието, когато аз дойдох преди три месеца, заварих 84 незаконни назначени служители без каквато и да било квалификация. Те затова именно бяха незаконно назначени, защото не отговаряха на изискванията, на длъжностни характеристики за щатното разписание и за позициите, които заемат. Съгласете се, че не може в дирекция, където е необходимо юридическо образование, вие да назначавате филолози, хора, завършили „Публична администрация”, икономисти и такъв вид специалисти. Така че категорично не приемам, точно пък от ГЕРБ, тези аргументи за политическа чистка или каквото и да било друго.

Аз изпълних задачата, която ми възложихте, намерих проекта за устройствен правилник, поне това успявам да намеря. Осем точки са, последната от които е „и други”. Не знам в проекта са останали: Провежда държавната политика за устройствено планиране на територията и инвестиционното проектиране, съвместно с министъра на регионалното развитие. Провежда държавната политика в областта на строителния контрол. Държавната жилищна политика. Ръководство и контрол във връзка с кадастъра, геодезията, картографията. Упражнява правата на държавата с държавно участие в капитала, в областта на неговата компетентност, т.е. ще има и търговци…

Това е стандартна функция, това е стандартна функция, ако се наложи.

Разработва нормативни актове в областта на благоустройството, проектирането и строителството и ги хармонизира с правото на ЕС. Представлява България в международни организации в рамките на своята компетентност. Значи, горе-долу като оставим стандартните, излиза кадастър, строителен контрол и общо цялостно планиране на територията.

Точно така. Ето, колко е хубаво, вие сте юрист и двамата сме юристи, колко е хубаво да четем конкретно нормативните документи, а не да си измисляме някакви такива наши интерпретации.

Т.е. това се прави за тези три неща.

Да, точно така.

За кадастър…

Които са изключително важни наистина за…

…за строителство и за общо планиране на територията. Но всъщност по-големият въпрос е според вас трябва ли да се промени начинът, по който е подредена администрацията в България. Всяко почти правителство се опитва да прави нови министерства. Някога в Търновската конституция те са били разписани поименно, за да не възниква този въпрос, какви министерства има например България. Според вас кой е по-верният модел?

Знаете ли, на ниво министерство аз лично нямам против… според мен е логично и закономерно всяка политическа сила, която съставя правителство, да реши и да има дискрецията как най-добре да организира структурата на правителството, наред с персоналния състав, разбира се. Така че структурата на Министерския съвет не предопределя подредбата от самата администрация надолу. Напротив, как работи администрацията не зависи от това колко министерства имате или как се наричат те, а зависи от тези правила и от тези принципи и традиции, бих казала, вече, които всяка една европейска администрация на една цивилизована европейска държава трябва да съблюдава. Това китайска стена с политическото ръководство. Ясно разделени функции между политическо ръководство и административен мениджмънт, така да се каже.

Това в момента го няма.

Това в момента по нашия закон го има. Не, напротив, има го. Друг е въпросът как се прилага. Значи, България има, смея да твърдя, ама, аз съм участвала лично в писането му преди десетина години, един доста модерен Закон за държавния служител и за държавната администрация, в който тези принципи присъстват.

Не, става дума за това, че министрите, всъщност се занимават със и носят пряка отговорност за всичко, свързано с министерството. От назначения и уволнения на хората до поръчки за доставка на канцеларски материали.

Така е. Именно. И това е всъщност последната стъпка, аз щях да продължа с това, че това е последната стъпка, която трябва да извървим като административна система, за да разделим политическата от административната отговорност. Защото, съгласете се, но министърът е лицето, което би трябвало да носи политическата отговорност за решенията си по целесъобразност. Т.е. вие трябва да ни питате защо сме решили един или друг въпрос по този начин, защо сме предложили една или друга законова уредба на нещо, което касае всички нас и живота ни в парламента, а не защо сме дали за 3000 лв. обществена поръчка на фирмата Х или У. Защото в целия цивилизован свят с това се занимава административното ръководство на ведомствата. Аз лично съм апелирала няколко пъти и повечето ми колеги мисля, че ме послушаха в този кабинет, че това не е задача на министрите - нито да разпределят обществени поръчки, нито, пази боже, да участват в тези решения.

Но за това трябват законодателни промени, ще ги предложи ли вашето правителство?

Затова наистина, за да изчистим окончателно този въпрос, наистина се нуждаем от някои законодателни промени, даже, така, малко навлизаме, сега ще отегчим много слушателите ви, в доста тежка юридическа материя, смея да твърдя, в цялостната концепция за административните органи на България. Аз между другото вече проведох неформални разговори с няколко, така, добри юристи, които съм ги помолила да помислят по този въпрос, не е никак лесен. И…

Въпросът е, как министрите да не се занимават и да не носят пряка отговорност за доставките в министерствата си, за назначенията, уволненията на държавни служители.

Въпросът е как да се раздели административната от политическата отговорност, тъй като, пак казвам, така е във всяка една подредена администрация, европейска, включително аз това съм виждала и в Европейската комисия, където прекарах повече от пет години. По същия начин…

Барозу отговаря ли за доставките на гумички и моливи в комисията?

Ами, не, не, не отговаря, не, не. Това си има хора, ние имахме грижата всеки в съответния си сектор да си отговаря за всичко, за което е необходимо. И съответно тогава отговорността е много ясна. А не да носим на най-големия началник за подписи едни неща, които той няма как да провери или пък няма време да провери. Това е един подход, който ми се вижда остарял, дори да не кажа от едни по-други времена преди 1989 г. Много бих се радвала, ще направя опит, това мисля, че ще бъде едно интелектуално предизвикателство за научната общност, и особено в областта на административното право, да видим как може това да го приведем в европейски вид.
88 мерки за намаляване на административната тежест, по първите страници беше една от тези проектомерки. Вие подкрепяте ли отпадането на нотариалната заверка на подписи при прехвърлянето на собствеността върху моторни превозни средства?

Аз не спирам да казвам, че за голямо мое съжаление в сегашното ми качество избягвам да се изказвам като гражданин, за да не предопределям впоследствие някакви решения, като предварително взети. Гледам да си казвам мнението като министър. А като министър смятам, че трябва… все пак това е едно предложение и смятам, че трябва да… като всички останали предложения, които са направени в този списък за намаляване на режимите, да бъде обмислено и консултирано с максимално широк кръг лица. Това, което виждам, така или иначе като реакция откъм гражданите, е, че по-скоро се одобрява този подход. Намалява времето за бюрокрация на хората, скъпичко струва според тях самата нотариална заверка. Приемам аргументите и на нотариусите.

Основният аргумент против отмяната е, че така ще се улеснят измамите. Всъщност цялото българско право, аз с това започнах в началото, е изградено на принципа да живеем така сякаш всички са престъпници и предварително да се предпазваме от възможни нарушения. Защото между другото как се намаляват измамите… то ако някой е решил да измами, може да нарисува и печат на нотариус върху един договор и да вземе така колата. Отново полицията ще трябва да доказва и съответно прокуратурата в съда, че това е фалшив печат, както би бил фалшив подписът на един обикновен договор. Проблемът като че ли е, че съдът не осъжда, не се стига до доказване на такъв тип престъпления, много бавно…

Е, вие с това започнахте настина предаването, много ви беше хубава въвеждащата част. Наистина понякога ми се струва, че много повече време прекарваме да измислим как да заобиколим правилата, понякога, трябва да признаем, имаме доста креативни съграждани в това отношение, отколкото просто да ги спазим, да вървим по тях, да спестим време и средства и да… в крайна сметка всички след това да живеем по-добре. Но в това, в тази посока е дълъг пътят, който ще го вървим тепърва. А в съда… тази голяма тема за съда, която всъщност на мен ежедневно, не само защото съм министър на правосъдието, а и в другото ми качество като вицепремиер по еврофондовете, се допирам до нея по един или друг повод… Знаете ли, аз не искам нито да бъдем някакви съдници на съда, нито да бъдем голословни адвокати. Сега, българският съд е такъв, какъвто е, той напълно отговаря на качеството на българското здравеопазване, напълно отговаря на качеството на българското образование и напълно отговаря на качеството на българската полиция, ако щете, висше образование, университети и всички други институции, които ние като граждани и като държава сме си направили и в които ние като българи… всички ние работим. Така че за мен да се вади пред скоби една институция, една система дори и да се обследва нейната дейност така сякаш ние всичките останали работим в пъти по-добре от тях, е несправедливо като най-малкото.

Какво показа впрочем, докато сме на темата нотариуси, какво показа проверката на конкурса за нотариуси през 1998 г.? Това е онзи конкурс, по който нотариус е станала Искра Фидосова. Вчера гледах и слушах в нашите новини, че дипломата й съществува и е потвърдена. За стажа беше спорът, дали е имала две години юридически стаж, за да стане нотариус. Там спорът бил дали се признава едногодишният задължителен стаж като юридически, по което май има практика, че си се признава.

Нека първо да изясним въпроса с Фидосова, защото аз много мразя да се впускаме в такива персонални въпроси, но за съжаление той беше повдигнат от редица медии. Т.е. тук инициативата не е моя. Та по този повод все пак добре се получи, тъй като направихме една обстойна проверка на този конкурс през 1998 г. Наистина, както казахте и вие, ние ви написахме вчера в прессъобщението, се оказа, че 2008 г. е имало голямо наводнение, архивът се е съхранявал за съжаление по неподходящ начин и доста документи са, със заповед на тогавашния министър, са били унищожени до степен, които се счита, че ги няма… при едно такова наводнение. И по този повод обаче, разбира се, министерството има и други архиви, и по други закони, които съхранява, така че, да, действително Фидосова си има такава редовна диплома за юрист и ние това казахме. Знаете ли, никога няма да чуете от мен нещо, което не е вярно. Бих проверила всичко, което ме сезирате медиите, или който и да било, но никога няма да използвам това нещо за дали персонална разправа, дали в някакви тефтерчета да пишем. При мен това, което е, ще бъде съобщено. Няма никога да скрия, да изманипулирам или да се опитам по някакъв начин а използвам в своя полза едни такива неща. Имаше едни години, в които, като се кажеше думата проверка, всичко живо замръзваше на място, защото това означаваше само по себе си вече предопределен изход от тази проверка. Т.е. проверяваха се само неща, които беше ясно, че ще се придобият изгодни за управляващите резултати. Нали така беше. Така че в този смисъл при мен такова нещо няма как да се…

Има ли проблем със стажа, по нормален, редовен начин ли е станала нотариус…

Ами документите за стажа в другите ни архиви няма как да бъдат намерени, не само за нея, но и за доста други кандидати в тези конкурси. Така че ние ще се свържем с всички тези колеги и ще ги помолим да предоставят документите си за юридически стаж, както ще се случи с Фидосова, т.е. нищо различно.

Впрочем това наводнение повдига по-големия въпрос, който вие поставяте - че документите са стояли в мазе и ако сме сериозна държава, не може така да се съхраняват, казвате. А как да се съхраняват, какво трябва, за да се промени пазенето на документите в България.

Следващото, което ще направи тази комисия, която с моя заповед беше назначена да проверява архива, е, първо, да установи всичко налично къде се съхранява, как се съхранява, по какъв начин. В момента те работят по тази вече по-широка задача и моята идея е да дигитализираме архива, да го качим на електронен…

Да сканирате във файлове всички документи.

Ами това е единственият начин, който според мен е достоен да се съхранява един държавен архив, нали, в държава членка на Европейския съюз. Но това, разбира се, е една задача по-средносрочна, която няма как да стане за една седмица.
Във вашата сфера как смятате да намалите административната тежест? От тези 88 мерки кои са при вас?

Тези 88 мерки имаме доста мерки в областта на облекчаване на облекчаване на процедурите в европейските средства. То е и с оглед на това, че е необходимо да ускорим максимално процедурите във връзка с автоматичното освобождаване на средства накрая на тази година. Те са, така, формулирани по начин, който може би ще е малко отегчителен за вашите слушатели, но така или иначе идеята е бенефициентите и самите институции, които работят, да могат да работят на една идея по-бързо обороти, за да спасим повече средства. В Министерството на правосъдието имаме изготвен анализ и предложения въз основа на него от Агенцията по вписванията за намаляване на таксите по Търговския регистър. Аз сега гледам тук в моите документи…

22% в Търговския регистър, 24% - в имотния. Това са средни числа.

22% в… Да, средни 24 в имотния. Включително годишните финансови отчети - от 50 лв. намалява таксата на 40 лв., когато са на хартиен носител, и от 25 лв. на 20 лв., когато са на електронен носител. Също такса за първоначална регистрация на ОД се намалява с 31%, от 160 лв. на 110 лв. на хартиен носител и от 80 лв. на 55 лв. при електронен. Сега, разбира се крайната ни цел е всички тези документи да се подават някога в електронен вариант, като, разбира се, си даваме сметка, че в момента не можем да затрудняваме пък и гражданите, които нямат достъп до интернет или до компютър така, че поддържаме и двете и двата начина - и хартиен носител, и електронен.

Все още има дублиране на регистри. Например при във вашето министерство е регистър за юридическите лица в нестопанска цел в обществена полза, които първо трябва да ходят да се регистрират в съда изобщо като сдружение и фондации. Отделно по този въпрос мислите ли?

Този въпрос го мислим и го мислим в посока да обединим тези регистри в Агенцията по вписванията. Включително и, както казахте вие, и сдруженията с нестопанска цел. Значи те и при нас се регистрират след… да след това…

Първо ходиш в съда, където процедурата впрочем е доста по-бавна от тази в Търговския регистър…

Точно така. Аз мисля, че Търговският регистър в последните години се оказа едно удачно решение. Виждам, че както юристите, така и редовите граждани са доволни от това как работи тази агенция и наистина имаме идея, пак казвам, чувайки отзивите за това как работи агенцията и че добре би било, ако всички регистри, поне които Министерството на правосъдието поддържа, а и специално този, за който вие говорите, да бъдат преместени в Агенцията по вписванията. Така че, общо взето, очаквайте законодателно предложение в тази посока до края на годината.

Фондациите и сдруженията от съда в Търговския регистър, който ще се превърне вече в регистър на юридическите лица в България.

Да. Точно така.

Подкрепяте ли други идеи за облекчаване живота на гражданите? Например за ипотеките доживот да отпаднат, също доста коментирана тази, тази тема през седмицата. Пет години давност за лоши ипотечни кредити, отписване на половината дълг при продажба на единствено жилище.

Специално в областта на финансите, аз, да ви кажа честно, се въздържам и банковата система, се въздържам от, така… коментари ангро, защото знам, че там е много важен и балансът, нали.
Да, аргументът на банкерите е, че и това няма проблем да стане, но просто ще трябва да се плати. Ще бъде по-висока цената заради повечето рискове при такъв кредит.

Винаги ще платим накрая ние, нали. Така че там нямам, така, претенцията да давам окончателни становища.

А имате ли позиция по друг спор от седмицата? Дали да се удължи мораториумът за покупка на земя от чужденци? Земеделският министър го иска и „Атака” го иска.

Ами то… Аз мнение как да имам, трябва да прочетем закона, а законът в случая е българският договор за присъединяване към Европейският съюз, който експетитно казва кога е краят на преходния период. Така че този договор… Да си припомним отново теорията, че няма как да бъде изменен, освен ако 28 вече държави не пожелаят да го изменят. Така че аз мисля, че спорът е по-скоро на политическото поле, отколкото на юридическото.

Това означава, че просто се хаби енергия в един спор, който няма смисъл?

Който… да.

Това казвате?

Ами… Вие го казвате, но аз се съгласявам.

Да се върнем към съда. Подкрепяте ли предложението на Висшия съдебен съвет от тази сряда за 543 млн. и половина лева бюджет за следващата година? Сега е… Това означавало 110 млн. повече спрямо бюджета през тази година. Впрочем Висшият съдебен съвет миналата година искаше 507 млн. лв., получи 404, плюс не им позволиха да си раздадат като бонуси 30 млн. и така сега бюджетът е 534, за догодина искат 540 и... тоест 444, а догодина искат 543. Подкрепяте ли такова увеличение?

Аз не само съм подкрепила този бюджет, но и съм го и внесла във Висшия съдебен съвет и съм го внесла в министерството, който го гласува единодушно, забележете. Единодушието е рядко във Висшия съдебен съвет, трябва да отбележим, но по тази точка бяха напълно единодушни колегите. Но съм го внесла и в този ръст в Министерство на финансите, знаете, по закона за това, че бюджетът на съдебната власт е самостоятелен, така ще го внесем и в Народното събрание. Тук има две неща. Аз подкрепям, разбира се бюджета, бих подкрепила и още по-голям бюджет, друг е въпросът за финансовите възможности на държавата ни, и тези две неща трябва някъде да се срещнат. Реалните нужди на съдебната система, на здравеопазването, на образованието, на вас, на вашите деца като ученици, на родителите ви като пациенти на здравната система с реалните възможности на държавата. И така е и за съдебната система като за всички останали системи. Но… това е едното. Второто е… на мен много ми се иска, разбирам, че това не е практика досега, много ми се иска да променим драстично практиката от тази година и членовете на Висшия съдебен съвет в пълен състав, така както единодушно гласуваха този бюджет, единодушно да се появят в Народното събрание, за да го защитят. Защото това е един от начините според мен да повишим доверието на гражданите в съдебната система по начин, че тя самата да обясни, чрез своите представители от Висшия съдебен съвет защо са необходими тези средства.

Обясненията са, че искат нови компютри, защото старите вече били много стари и бавни, губело се много време по време на съдебни заседания да стартират компютри, да се пишат на тях протоколите. Искат технически средства за видеоконфрентни връзки за разпити например, като казват, че това пък ще спести много други средства, но трябва да се направи първоначална инвестиция. Това са горе-долу аргументите, които се чуха в публичното пространство за по-висок бюджет.

Пак казах… аз това казах, аз ги приемам напълно. Не случайно съм внесла бюджета без никакъв коментар в този му вид. Нали това улеснява не само работата на самите магистрати и съдебни служители, но улеснява и гражданите в техните взаимодействия със съдебната система. Съгласете се, че ако е по-бърз компютърът, ще ви направят по-бързо справката, нали. Нямам, нямам забележки в това отношение.
Трябва ли да се увеличат таксите? Например да не е 50 лв. таксата за едно административно производство, водено от фирма…

Таксите имам предложение от Висшия съдебен съвет, което смятам да откажа. Моето мнение е, че не трябва да се увеличава съдебната такса.

Аргументът на тези, които искат увеличението, е, че например, ако обжалваш един административен акт, фирма, ако го обжалва, и става дума за ревизионен акт, данъчен, например за милиони, внасяш само 50 лв. Те казват: за огромни интереси много лесно се стартира обжалването - само срещу 50 лв., това е една от таксите, които предлагат. От друга страна, пък фирмите казват - да, но ние трябва да се защитаваме срещу незаконосъобразни актове на администрацията и не трябва да има имуществен ценз за такава защита.

Ами, знаете ли, това, което казвате, е така, но за съжаление аз досега получавам само предложения за увеличаване на таксите към гражданите, като например свидетелство за съдимост и такива неща, които са нужни. Ако получа предложение за това пропорционално да бъдат уредени таксите, така че наистина този, който е по-богат и има повече възможности, разбирайте фирмите, които се съдят наистина за милиони левове понякога, да плащат пропорционално, аз с удоволствие бих го разгледала, но… да, разбирам, че най-лесно се взимат пари от рутинните процедури, които се случват много често, като издаване на свидетелство за съдимост, други удостоверения и документи, които съдът дава, но за мене не е справедливо, защото това са документи, които ви трябват включително да започнете работа, нали, и не може да бъде…

Добре, не трябва ли това да е безплатно пък? В другата крайност да отидем, както например стана с Търговския регистър? Той е публичен.

Ами би могло, би могло.

Защо да не може да се прави справка за това дали някой е осъждан?

Затова за мен тук, при съдебните такси, аз затова казах, че засега това предложение ще го откажа, което съм получила, то не ми харесва. И не ми харесва, защото е насочено да облекчи, да улесни събирането на средства за тези, които ги събират, а не да се опита да намери някакъв социален баланс и социална справедливост, ако щете, и не само социална, но изобщо да се понася равномерно тежестта съобразно и пропорционално на
доходите на гражданите, защото съгласете се, че най-важното е все пак за правосъдието на първо място да е достъпно.

През миналата седмица премиерът обяви, че правителството ще се опита да предложи съдебна реформа в тясно сътрудничество със съдебната власт. Каква точно реформа се готвите да предложите? За какво трябва да се разберат властите в България, че ще променят в съдебната власт?

Главното, което трябва да… според мен трябва да направим и трябваше, и е трябвало да го направим много по-рано, за да не сме в тази ситуация сега, е да се разберат наистина, как да кажа, партийните политици или политическите партии за това каква съдебна реформа ще правим в следващите 10 или 15 години. Стъпките и мерките, които аз обсъждам за момента активно с неправителствения сектор и само с тях на този етап, касаят следващите седем години като минимум. Защо седем? Заради…

Следващия програмен период.

…следващия програмен период, където тази реформа за пръв път, за пръв път междувпрочем ще бъде финансирана и с европейски средства. И това е много горещо приветствано и от самия Брюксел. Така че седем години не са малко време, това са повече от един парламент и повече от едно правителство. И ако успеят политиците да се обединят поне върху няколко, така, основни точки за това, например, че няма да влияят политически на съда и на прокуратурата, и изобщо на магистратите, че ще направят още по-прозрачен избора на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет, за да стане тя от политическа истински обществена квота, и няколко други прости неща, аз мисля, че ние имаме шанс да убедим и Брюксел, че наистина това, което те намират като голяма слабост в последния си доклад, че няма последователна политическа воля в България, като цяло, като държава ни гледат, не като едно или друго управление, мисля, че с някои такива консенсусни решения между всички партии в парламента бихме могли да преодолеем това нещо. И е крайно време, за да тръгне наистина някаква реформа, която да не е на една или друга партия, или на един друг министър, ами да има някаква такава устойчивост и продължителност. И повярвайте ми, ако така я направим, ще се види резултатът.

Съгласна ли сте, че правосъдната система не функционира достатъчно ефективно?

Ами, вижте, наскоро имаше една европейска, те му казват, много смешно го преведоха на български - информационно табло на г-жа Рединг, т.е. това беше едно сравнение между… в гражданското правораздаване говорим, между правосъдните системи на 27-те тогава държави членки на Европейския съюз. Сега, по много показатели там, но ние ги забравяме тези неща и гледаме все, нали, лошите и негативните да изведем на преден план, но да ги оправим, не за друго, нали, това също не е лош подход, но в този сравнителен анализ на съдебните системи по много показатели българският съд не стоеше никак зле. А забележете, че отдавна вече въпросът с бавното правораздаване в България е решен в огромна степен, което беше…

Особено ако се сравни със скоростта на правораздаване, да кажем, в Италия.

Точно така и включително и с много държави членки на Европейския съюз, ние сме по-бързи…

Те, българите, за да се сетят за какво става дума, да се сетят откога в Италия съдят Берлускони, та сега му излизат, почват да му излизат присъди, например.

Ами, да., например и други има примери, които… и пак казвам, извън вестникарските и медийните примери, този безпристрастен анализ на Европейската комисия показва, че в много показатели българското правораздаване не е по-лошо, хайде така да го кажем, от средните стойности за Европа. За съжаление между другото в показателя независимост България се нарежда само след Румъния и Словакия по зависимости на магистратурата.

Не се хванахте на капана ми, защото цитатът „правосъдната система не функционира достатъчно ефективно”, е от интервюто на президента Плевнелиев пред сп. „Фокус”. Аз очаквах да кажете, че…

Германското списание „Фокус” имате предвид?

Да, германското списание „Фокус”.

Жалко, жалко. Дано някой инвеститор не се разколебае, когато научи това от българския президент, да дойде в България.

Т.е. вие споделяте теза, която и академик Георги Марков развива, четох в един вестник, че българските държавници трябва да са като Каравелов: като ги бият в Черната джамия, в затвора…

Те казват: в България не бият.

…и със синините, като излизат, да казват: в България не бият. Смятате ли, че това в началото на XXI век така трябва да изглеждат нещата?

Аз лично съм се придържала, дали съзнателно или несъзнателно, много работя с всякакви чужденци и съм се придържала към този принцип, не знам дали е старомодно или…

Ама, не е ли по-важна истината?

Е, то зависи как я възприемаш истината, нали? Аз затова казвам, че, ако се обърнем към, пак казвам, независимия анализ на Европейската комисия, на Вивиан Рединг, комисаря по правосъдие, в това сравнително изследване на 27 държави, пак казвам, всъщност най-лошият показател на България в сравнението с другите правосъдни системи е независимостта, където има само две държави, които са по-зле от нас. Това са Румъния и Словакия. Но пак казвам, в други показатели… И това е… тя затова Европейската комисия е толкова популярна институция, защото тя прави безпристрастни независими анализи, опира се на факти и ни дава една картина, която не е толкова драматична. Разбира се, навсякъде в Европа в момента, и това не е само български феномен, съдебните системи от време на време биват подлагани на критика. Моят анализ защо е така е, че в днешно време и търговският оборот, благодарение на глобализацията, и целият ни живот върви с темпове, които са много по-бързи, а съдебните ни системи някак си сякаш изостават малко назад. Но това е нормално, това са едни консервативни системи, които по-трудно се променят. Също и на европейско ниво Рединг въведе инициативата „Правосъдие за растеж”, обяснявайки ясно, че правосъдието трябва, включително и тази система, трябва да допринася за това икономическият растеж в Европа да не бъде най-малкото възпрепятстван.

Споделяте ли оптимизма на външния министър, че България ще влезе в Шенген с въздушното си пространство до края на годината, на фона на две изявления от последните дни - на председателя на Европейската комисия Барозу, който отново поиска приемането на България и Румъния в шенгенското пространство, и на френския вътрешен министър Манюел Валс, който обяви, че Франция е против заради износ на престъпност? И каза, че въпросът не стои нито сега, нито след 1 януари догодина на дневен ред.

Аз по-скоро се придържам към виждането, че нашето приемане в Шенген рано или късно, то така или иначе е наше задължение по договора за присъединяване към ЕС, че нашето присъединяване към Шенген ще се случи тогава, когато се върне доверието. Защото, да, всички признават, че България технически е готова за присъединяване към Шенген и междувпрочем това показват и много компетентните действия по отношение на бежанците сега на МВР и останалите служби, заети с тоя въпрос, че България може да се справи с такъв тип предизвикателства. Но, но, да си дадем сметка от неуспехите ни с Шенген в последните 4 години, че Шенген е и въпрос на взаимно доверие. И докато доверието не се върне от нашите партньори, а то очевидно го е нямало в последните 4 години до ден днешен, няма, аз мисля, че ние можем спокойно да изчакаме да се върне доверието, да сме убедени, че се е върнало и тогава България ще стане член на Шенген.

Понеже отворихте дума за бежанците, поиска ли България европейски пари за бежанците? Всъщност да използваме компетентността ви предвид и предишното ви качество, като представител на Брюксел в София, може ли последно да се искат такива пари? Има ли? Каква помощ може да очаква България от Европа? Иска ли дори по-голяма помощ? Например разселване из цяла Европа на съсредоточени само в България евентуално в следващите месеци бежанци?

Да, започвам отзад напред. България би могла да иска активиране на директивата, която позволява и други държави да приемат бежанците, които идват на територията на нашата страна, и при критичен брой, достигнат от бежанци в България, най-вероятно България ще го поиска.

Критично, ще кажете ли цифра за критичност?

Това ще кажат съответните институции, които се занимават, ще оценят, имам предвид МВР, Агенция за бежанците, ще преценят кога е настъпила критичният брой, след който вече България трудно ще се справи сама. Това по отношение на помощта от други държави. А по отношение на финансовата помощ не е тайна, че има нужда от финансова помощ. Не е тайна, че да, такава помощ е поискана и най-вероятно ще бъде предоставена в някакви по-ограничени размери, тъй като бежанският фонд, който Брюксел отпуска, за съжаление, е доста поизчерпан. Краят на годината сме и краят на програмния период. А за следващата година и следващия програмен период разбирам, че отново МВР ще направи постъпки да бъдат осигурени средства. Това са за непосредствените нужди в момента на обработване на бежанския поток. Аз от моя страна съм дала указания на министрите, които управляват оперативни програми и най-вече Европейския социален фонд, да мислят за един следващ етап. Един следващ етап, в който тези бежанци ще станат легални имигранти в България и тогава ще имаме също нужда от много пари, за да направим една…

За да бъдат интегрирани.

Точно така, да бъдат интегрирани в българското общество. И тези средства вече съм доста убедена, че можем да ги набавим от европейските фондове, които вече България ще получи за следващия програмен период.

Не, че в България има много бежанци всъщност с такъв статут. Годишно няколко десетки души получават статут, доколкото знам, на бежанец в България, но има ли статистики колко от тях накрая стават български граждани, нали, 100% например от бежанците остават тук като граждани?

Така е, да, така е, да. Аз точно тази статистика я нямам в момента пред себе си, но…

Ако изобщо се води, тя дали не е дискриминационна дали изобщо такъв…

Да, не, не води се, води се, води се… Нямам я в момента пред себе си, но трябва да ви кажа, че според мен те не надвишават няколкостотин на година. Така, в груби цифри. В същото време България е дала миналата година около 17 000 гражданства, на 17 000 човека, които не са бежанци. Значи, пак казвам, измежду тях бежанците са може би между няколко десетки и няколкостотин. А останалите 17 000, които са станали български граждани, в никакъв случай са нямали качеството бежанци. И като говорим за бежанците, искам да апелирам, българите са много толерантни или поне се смятаме за толерантни хора, с емоция към чуждата болка и нещастие… Вие сте юрист, знаете, че в сферата на бежанците ние изпълняваме почти изцяло и само международни инструменти, които са приети много в годините назад от… Почти няма държава в света, която не ги приема и не ги прилага, специално в областта на бежанците, защото това е един хуманитарен проблем. И както каза и премиерът вчера по един друг повод, недай боже, никога на никой български гражданин да не се налага да бъде в това положение. И просто трябва да подходим с разбиране.

Т.е. вие сте за приемане на бежанци. Понеже има другата теза - България да затваря граници. Има и трета, още по-крайна - че те са шанс за България за райони, които са изоставени.

В тази посока отиваме твърде далече в разсъжденията. Аз просто казвам като юрист, че това са едни международни инструменти, международни споразумения, в които България е страна много отдавна, от десетки години, както и повечето страни по света, и просто обяснявам защо се получава този бежански натиск. Няма как да не изпълним тези международни ангажименти. Обръщайки се към гражданството…

Трябва ли да правите… аз това исках да ви върна към гражданството, трябва ли да се направят промени в начина, по който България дава гражданство?

За мен 17 000 гражданства, нови, на година са една доста сериозно число, още повече ако сравним с 2008, когато са били около 5000 до 6000. Значи, ние имаме едно утрояване на новите български граждани само за няколко години, тройно повече са станали български граждани. Сега, аз не искам да си задавам въпроса дали, ако някои държави имаха безвизов режим, да речем, с Европейския съюз, желанието за придобиване на българско гражданство би било толкова голямо от сега техни граждани. Няма да разсъждавам в тази посока, но така или иначе, генерално погледнато, за мен българското гражданство е нещо, което със сигурност би трябвало да бъде давано много внимателно и след много, бих казала, да, по-строга процедура, отколкото сега.

Вие сте за затрудняване на даването на българско гражданство?

Ами, защо да го наричаме затрудняване? Според вас например редно ли е един кандидат за българско гражданство да говори български език? Според мен да. А в момента…

В доста европейски държави това е абсолютно условие - да говориш местния език.

Точно така. В момента нашият закон не го изисква. Така че не говоря за затрудняване, говорим за едни нормални, така, почиващи на здравия смисъл изисквания към нашите бъдещи нови съграждани. Защото, знаете, че и по конституция, и по закон гражданите имат не само права, но и задължения към страната, с която са обвързани с гражданство.

Това не съм го проверявал. Сигурна сте, че по Закона за българското гражданство не се изисква да знаеш… нали ги изпитват нещо…

Недай боже… Изпитват ги, изпитват ги защо искат да станат български граждани. Или най-малкото нивото на владеене никъде не е записано като задължително, колко точно трябва да го владеете българският език, тъй като изпитът е стандартен. Но да не навлизаме в тези подробности. Тъй или иначе има случаи, ама, аз имам сигнали при мен, има случаи…

Не, има го изискването, чакайте сега. Член 12, точка 5: лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, ако към датата на подаване на молба за натурализация владее български език, което се установява по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката.

Ами, значи, още по-зле, защото при мен идват сигнали, че…

И молбата трябва да я напише на български. Не, че някой…

Не, че някой не може да му я напише. Да не се задълбаваме в тези подробности, защото ще стигнем до неприятни изводи, и те са, че… Знанието на български език някак си… може би за едни кандидати е задължително, за други не. Но сега това са такива неща, които за съжаление… аз предпочитам да ги обсъдя вътре в министерството първо, как се получава така, че хора, които не владеят български език, пък получават българско
гражданство.

Когато беше кандидатпрезидентската кампания, един от въпросите, който зададох на вицепрезидентите, кандидатите за вицепрезиденти, беше ще изпитват ли… т.е. не ще изпитват ли, а ще се срещат ли лично с всеки, на когото дават българско гражданство, най-малкото за да го видят дали знае български език…

Ами, защо не, защо не, това не е лоша инициатива - с Маргарита Попова да започнем да се срещаме лично с кандидатите за българско гражданство.

Ако са 17 000 обаче…

Сега, интервюто също така, това, което аз съм виждала, въпросното интервю и въпросната молба, тя се състои от 4-5 въпроса, на един лист написани. Но нали… пак нека да не излагам институциите, преди да сме анализирали подробно тези въпроси. Факт е, че включително и посланици, български, в съседни държави се оплакват, че много новопридобили българско гражданство граждани включително вършат престъпления в други европейски страни, това не е тайна за никого, и ред други такива неща. Но дори и без тях, пак казвам, за мен българското гражданство не е стока за продан. Включително вчера чух някъде предложение как ние трябва да се състезаваме с Кипър и Гърция по въпроса за гражданството. Помолих гражданина, който ми го предложи, да дойде да ми обясни точно какво има предвид.

Да, на тази среща с граждански организации.

На среща с гражданските организации, точно така. Какво има предвид, защото аз останах с впечатление, че сякаш ние се състезаваме да продаваме някаква стока, нали, с Кипър и Гърция, пък за мен гражданството не е стока някак.

Да, но според анализ на Световната банка през 2050 г. работещите в България ще са 2 милиона при 3,3 милиона в момента. Един от всеки трима българи ще е на повече от 65 години. Учениците ще са два пъти по-малко, отколкото са сега. Сега са малко над милион, ще станат малко над половин милион. На този фон няма ли аргументи дори за това, което е казал този гражданин, че България е в положение да се състезава за хора, които да дойдат тук.

Ами хубаво,само че аз затова казвам - и самият режим на даване на гражданство има нужда от сериозно оглеждане, защото нека да видим… Знаете ли, че такава статистика няма - колко от тези български граждани, 17 000, които миналата година са станали български граждани, живеят на територията на страната. Това никой не може да ви каже. Как е възможно това? Т.е. това, че ние сме дали български паспорт на гражданина Х или Y, съвсем не е допринесло…

Съвсем не е допринесъл за облекчаване на демографската характеристика на България.

Точно така, в масовия случай. Това са много сериозни неща, които една сериозна държава не може да си позволи да останат по този начин. И затова специално по отношение на гражданството работим, анализираме. Дирекцията, която се занимава с процедурата, се състои само от 20 човека. Министерството на правосъдието е второто най-малко след Министерството на културата.

20 човека харесват 17 000 души…

20 човека дават 17… Точно така.

А колко не са харесали е друг въпрос?

Е друг въпрос - да.

Колко са кандидатите впрочем, в пъти вероятно повече или който е поискал, е получил?

Не, не. Не са в пъти повече, не надвишават 10% отгоре кандидатите.

Т.е. само един от 10 му се отказва българско гражданство.

Ами, горе-долу така стои статистиката.

Ще продължи ли нормалното европейско финансиране на България от следващата година? Ще има ли България действащо споразумение за европейските пари до края на тази година?

Това е целта, това е целта, това ни е задачата. Разбира се, зависи не само от нас, зависи кога Европейският парламент ще приеме финално многогодишната финансова рамка и регламентите, по които ще управляваме новия програмен период. Но все пак да, наистина ние трябва да се свършим нашата работа. Споразумението беше изпратено в пореден, трети вариант в средата на август и очаквам може би още следващата седмица или по-следващата най-късно да имаме бележките на Европейската комисия по вече зрелия вариант. Значи, споразумението, нека пак да кажа, за пръв път е допуснато да официално разглеждане. Досега всичките бележки на комисията и всичките изпращания до Брюксел са били тренировъчни упражнения, за които не се е считало, че е достатъчно зряло за да бъде подложено на официално съгласуване с Брюксел. Вече сме в тази фаза, тоест ние сме в нов етап, което ми дава голяма надежда, че наистина да края на годината можем и да се справим.

Същата процедура тече за всички останали държави в Европейския съюз, които използват европейските фондове…

Точно така, точно така.

И къде е България? Тъй като нали разбирате, че ако към края на годината България няма споразумение, една от възможните интерпретации тук ще бъде, че правителството се е провалило, а провал може да има по две причини. Едната е, че самата България не може да проведе нужните консултации, за да се стигне до споразумение. Втората възможност е, че вече Брюксел за абсолютно всички държави ще забави евентуално приемането на споразумение.

Вторият случай - Брюксел да забави за всички държави, зависи наистина от това как ще бъдат приети общите инструменти за управление на фондовете, които са общи за всички държави. Т.е. как Европейският парламент и съветът ще се справят.

Аз ви питам къде е България спрямо останалите държави на този съгласувателен етап?

Иначе… България на този съгласувателен етап се движи добре, сравнено с другите…

Кажете по-ясно. Между първите 25 ли сме или между първите…

Аз мисля, че сме между първата половина на страните, които ще усвояват фондове, които са на този етап. На по-напреднал етап даже мисля, че, нека не съм неточна, тъй като все пак трябва да попитаме и комисията, да не говорим от тяхно име, мисля, че няма на етап официални преговори. То няма и как да има, като няма регламентите, но това… нека не се състезаваме с останалите държави. За мене е важно ние да си имаме на 1 януари, ако позволява законът, европейския, към този момент, нали, пак казвам, с уговорката, че ако се забавим, ще се забавим всички държави, няма да се забави само България.

България и всички зависят от решение на Европейския парламент.

Точно така. Така, че що се отнася до… Ако е само в нашите ръце, аз ще направя всичко възможно да си имаме на 1 януари действащо споразумение, но не само. Ние трябва да имаме оперативни програми. А оперативните програми не вървят равномерно като подготовка. Факт е, че най-тежките три - транспорт, регионална политика и околна среда, вече вървят второ съгласуване със службите на Европейската комисия, което е добре. Но те са, пак казвам, и най-тежките, и с най-много средства, и с най-много процедури. А що се отнася до някои други оперативни програми, те още не са изпратени и на първо съгласуване, такава е „Добро управление” например и такава е
„Конкурентоспособност”, бъдещата програма „Конкурентоспособност на българската икономика” или в новото име „Иновации и конкурентоспособност”. Но аз миналата седмица, по време на заседанието на Съвета за управление на средствата от Европейският съюз, обърнах сериозно внимание на тези две оперативни програми и на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”, че е крайно време да бъдат изпратени за първо съгласуване в службите на комисията. Увериха ме, че това ще бъде направено до края на този месец.

И колко време отнема от първо до последно съгласуване?

Ами, зависи от качеството на оперативната програма, г-н Вълчев. Ако тя е добра…

Ако е добра, за колко ще стане?

Ако е добра, може да стане и за две седмици.

Няма дълги процедури?

Да… Но ако не е добра, може да стане и… може да отнеме…

За две години.

…две години. Точно така. Т.е. това, което искам да подчертая, е, че споразумението е в напреднала фаза. То ще се случи и вече оттук нататък отговорността за съответните
оперативни програми изцяло е в ръцете на министрите, които ги управляват.

Трябва да свършваме. Отбелязахме 100 дни от създаването на правителството. Днес са точно 100-те дни на протестите. Какво ще кажете на тези, които протестират вече точно 100 дни?

Ами, това е демокрацията, това е нормална демократична практика. Аз не знам защо толкова се учудват всички на това, което се случва в страната. Ами, то се случва по цяла Европа и се случва от години. Особено в последните пет години на икономическа криза знаете, че вълнения има абсолютно… почти няма европейска държава, която да е… може би няколко, които да са имунизирани от това. И за мен е безкрайно, така, учудващо, че толкова се впечатляваме, 25 години след промените в посока демокрация в България се учудваме и се впечатляваме от този тип проява на гражданска позиция. За мен тя е прекрасна, аз смятам, че много по-добре се работи в такава обстановка, ето и вие вече питате на третия месец къде е съдебната реформа, къде е споразумението, какво се случва, което в нормална по-застояла среда, която сме били свидетели в годините, нямаше да стане. Значи, вие щяхте да питате научихте ли си имената на колегите на третия месец, нали. Сто дни обикновено се дават на едно правителство, така, в нормална обстановка да си научи кое къде е в министерството, къде седи счетоводителят, нали… имената на директорите и прочие. Докато при нас вече се искат конкретни резултати, и то които отнемат, в традиционния случай са отнемали години. Така че за мен това е прекрасно, за мен това е начин България да ускори, да превключи на друга скорост и да продължаваме така. И много се надявам, че оттук нататък вече всеки политик си дава сметка, че ще бъде така и че никой няма да има този комфорт, който смята, че е имал или е имал до преди тези събития. Няма да се върнем към бизнес as usual. Няма да се върнем. Ще бъде така оттук нататък.


 

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ