Интервюта
Вицепремиерът Зинаида Златанова: Важно е българите да бъдат толерантни и да проявят търпение спрямо бежанците
30.05.2013

Вицепремиерът Зинаида Златанова: Важно е българите да бъдат толерантни и да проявят търпение спрямо бежанците

Водещ: Вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова. Добро утро в нашето студио.
Зинаида Златанова: Добро утро.
Водещ: Няма как да не започнем с 24-те години преход, които ето как ни застигат. Връщат ни понякога там, като в една въртележка, като катерица в колело някак обикаляме. Кажете, и за вас ли тези 24 години са провал?
Зинаида Златанова: Не ми се иска така тъжно да започваме тази понеделник сутрин. Затова, и не само затова, може би ще съм първият човек в това студио – аз проследих гостите ви преди мен, който ще каже – не, не, не са провал. Не бива да говорим така и не бива да го мислим.
Водещ: Аргументите ви?
Зинаида Златанова: Моите аргументи са много сериозни. България успя да се измъкне от една убийствена икономическа криза – 1997-1998 г. Вие се спомняте, тогава, когато цяла Европа вече се развиваше и цъфтеше икономически, ние пак бяхме наобратно и преживяхме една много сериозна. Икономиката ни беше срината – изградихме я с много усилия след това. Даже предното правителство, имам предвид правителството на Борисов, 10 години по-късно, дори успя да се възползва от едни 8 милиарда лева фискален резерв…
Водещ: Натрупани именно след 1997 г., да.
Зинаида Златанова: Натрупани включително с най-сериозното участие на сегашния премиер Пламен Орешарски фискален резерв, натрупани след тази криза. И успя да ги използва в своя пиар предишното правителство. Успяхме да станем член на НАТО и Европейския съюз.
Водещ: Лелеяна мечта беше това.
Зинаида Златанова: Това изглежда като сякаш вече /…/
Водещ: Преодоляхме вече.
Зинаида Златанова: Знаете ли, на по-младите поколения изглежда като нещо, което… Аз си представям например моите деца – те са на 14. Ами добре – това е нещо, което винаги е било така.
Водещ: Така трябва да бъде.
Зинаида Златанова: Така трябва да бъде, в смисъл, това е нещо, което се приема за даденост. О, не, то не е даденост. Вие много добре си спомняте каква битка води България за този цивилизационен избор. Водихме я всички граждани, водиха я и всички партии, честно трябва да кажем, /…/.
Водещ: Тук нямаше разнобой.
Зинаида Златанова: Тук нямаше разнобой.
Водещ: Пълна приемственост между политическите сили.
Зинаида Златанова: Довеждането на валутния борд, стабилизирането на икономиката, пак казвам - членството в Европейския съюз и НАТО. Това означава, че България отговаря на дадени критерии.
Водещ: Отговаря.
Зинаида Златанова: България е цивилизована, демократична, правова държава. Това означава.
Водещ: Дали, г-жо Златанова? Точно за това е моят въпрос сега. По глава „Правосъдие и вътрешни работи” и съдебната реформа, прословута, продължаваме да сме под мониторинг, който е много лош сигнал за инвеститори, за хора, които искат да стъпят тук, за да развиват своя бизнес и да правят икономиката ни. Кажете, докладът предстои – за декември се говореше, че ще излезе, поне така беше в началото на тази година. Кажете, защо все не можем да се справим с тази реформа? Къде е заровено кучето?
Зинаида Златанова: Една от причините, за да не можем все да се справим, може би е, че ние сме последователни. Общо взето, като се замислите, за съдебната реформа, изобщо за съдебната система, за нейните проблеми и въпроси, се сещаме от доклад на доклад. Тоест веднъж в годината идва сезонът, така да го кажа…
Водещ: Сезонът, да.
Зинаида Златанова: … идва сезонът, в който ние говорим за съдебна реформа.
Водещ: Техническият по средата, към края другият, да.
Зинаида Златанова: Към края е политически. Говорим, говорим, говорим тази съдебна реформа какво ще я правим сега, след което минават две-три седмици, темата замира, идват други теми и така до другия доклад.
Водещ: И до другия възглас „Реформа – веднага и сега”. Каква е реформата, която иска от нас Европейският съюз?
Зинаида Златанова: Аз съм ви донесла тук едни много интересни материали. Искам да ви прочета първия от тях, който е създаден хронологически по време.
Водещ: Да.
Зинаида Златанова: Ще го прочета цялото заглавие на папката, както са ми я приготвили колегите. „Решение на Народното събрание от 28 юни 1996 г. Във връзка с разисквания по питане на н.п. Ана Караиванова към министъра на правосъдието (тогава Младен Червеняков)”. Обнародван от „Държавен вестник” – 2 юли 1996 г. „Народното събрание, на основание Член 90-ти, Алинея 2 от Конституцията реши: Министерският съвет да внесе в Народното събрание програма за реформа на съдебната власт и проекти за Закон за Върховния административен съд и за процесуалните закони”…
Водещ: Това е от 1996 г.?
Зинаида Златанова: От 1996 г. – „и за процесуалните закони, в съответствие с Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт, до месец октомври 1996 г.”
Водещ: Това е срок даже поставен.
Зинаида Златанова: Даже е поставен срок.
Водещ: Внесено ли е?
Зинаида Златанова: Тогавашният министър на правосъдието напълно съвестно си е изпълнил задължението и е внесъл вижте каква сериозна папка „Реформа на съдебната система”. След това имаме една втора от 2003 г. и след това имаме една последна от 2010 г.
Водещ: Знаете ли, някаква закономерност виждам – все по-тънки стават.
Зинаида Златанова: Ами те стават все по-тънки.
Водещ: Виждам, че накрая някакви четири листа държите.
Зинаида Златанова: Това е напълно закономерно, защото тази, най-дебелата, трябва да се изпълни, за да пристъпим към следващата.
Водещ: Добре де, ама ето, толкова размисли…
Зинаида Златанова: Ето, аз ви ги дам, ако искате да си ги прочетете вие. Заповядайте.
Водещ: Добре, аз ще се запозная с това, за да видя доколко то е реализирано. Но нито едно… Добре, случват се някакви неща, но пак е неудовлетворен Европейският съюз, пак сме под мониторинг. Тук вече явно става дума за недобре действаща съдебна система, защото Народното събрание, колкото и да е плюто, това е единственият орган в България, който няма забележки от Европейската комисия. Какво трябва да направят още магистратите?
Зинаида Златанова: Това, което казахте, е вярно донякъде, че няма забележки Народното събрание. Много се боя, че в следващия доклад, който идва, в който ще има забележки, ако Народното събрание не избере главен съдебен инспектор.
Водещ: Той стоя под карантина сума време, сам си подаде оставката. Същата тази Ана Караиванова. Добре, това ли е най-голямата драма?
Зинаида Златанова: Не, това не е най-голямата драма, но това е показателно за начина, по който се отнасяме всички ние – и партиите, и политиците.
Водещ: Към препоръките?
Зинаида Златанова: Към съдебната система като цяло. Тоест това е нещо, което ще ни чака нас да си решим актуалните политически диспути, спорове, ще ни чака да уредим оставки, улични манифестации. Сега имаме по-важни задачи - имаме да организираме протести или контрапротести, или нещо друго, но това ще чака.
Водещ: Докладът кога ще излезе?
Зинаида Златанова: Това отношение към съдебната система, то си личи и магистратите го виждат, и няма как да очакваме те да са мотивирани, след като ги поставяме на последно място.
Водещ: Тоест те знаят какво ще им се случи, така ли, това ли се има предвид?
Зинаида Златанова: Включително и това.
Водещ: Вашата стратегия е тук, не е тук? Вие подготвили ли сте я? Имате критики от опозицията, от г-жа Цецка Цачева.
Зинаида Златанова: Г-жа Цецка Цачева ме попита предната седмица в пленарна зала защо не съм внесла закон за съдебната власт вече 5 месеца, който да уреди съдебната реформа. Г-жа Цачева ми се струва, че има доста къса памет, защото аз моментално след това проверих в деловодството на Народното събрание и знаете ли какво се оказа? Правителството на г-н Борисов и тогавашният министър на правосъдието са внесли на 2 февруари 2013 година закон за съдебната власт в парламента за разглеждане. До 15 март, тоест месец и половина след това, докато не се разпусна предишното Народното събрание, този законопроект г-жа Цачева, в качеството си на председател на Народното събрание, дори не го е разпределила към ресорната правна комисия.
Водещ: А как си го обяснявате това?
Зинаида Златанова: Вие представяте ли си? И сега г-жа Цачева се оказа много загрижена за съдебната реформа. Допускам, че може би, когато някои нейни колеги вече са на път да станат обвиняеми или са станали обвиняеми, те много се интересуват вече от това как работи съдът, което не беше казусът преди 4 години.
Водещ: Те вече са го обявили за обективен.
Зинаида Златанова: Извинете, но такава разлика в поведение, когато от управляващ отидеш в опозиция, е най-малкото нечестно към гражданите, и двулично.
Водещ: Добре, г-жо Златанова, но как вие си обяснявате това, че месец и половина е задържано ето това, което показахте - тези четири листа предполагам?
Зинаида Златанова: По това време г-жа Цачева беше председател на Народното събрание, г-жа Фидосова беше председател на правна комисия. Допускам, възможно е - много ще се радвам да ме опровергаят, че г-жа Фидосова е била заета с тефтерчето на Златанов по това време, да режисира конфликта на интереси и да управлява тефтерчето, а не да се занимава със съдебна реформа. Това е.
Водещ: Добре, но и самите вие някак си като правителство погазихте решение на Народното събрание. Казвате, че няма да го изпълните. То е скандално наистина, свързано е с нашето европейско членство - става дума за удължаването на мораториума върху продажбата на земя на чужденци. Но вие казахте – не, не, това е несъстоятелно, ние няма да го изпълним. Как така няма да изпълните решение на Народното събрание?
Зинаида Златанова: Как си го позволихме ли? Знаете ли, аз лично съобщих - това в пълно съзнание и с пълен респект към българския парламент, който всички ние сме избрали и тези народни представители са там по наша воля, но също така да не забравяме, че България е член на ЕС по волята на гражданите си. Тази колизия би трябвало да се реши в полза на гражданите, а не в полза на моментните прищевки на един или друг депутат. Пак с извинение към Народното събрание и с пълния ми респект.
Водещ: Тоест вие няма въобще да понечите да изпълните това решение, но смятате ли, че то по някакъв начин удря сериозно върху репутацията на България именно при европейските ни партньори? Имате ли сигнали за това?
Зинаида Златанова: Това решение удари изключително сериозно репутацията на България пред европейските ни партньори. Накара ги да мислят, че ние сме непредсказуем партньор, който не знае какво подписва, не знае какво договаря и в крайна сметка не знае и основополагащите правила на съюза, в който членуваме, защото свободното движение на хора, капитали, стоки, услуги е в основата, върху която съществува този съюз и икономиката му. И затова да не знаем основите на това, в което всъщност сме се записали да членуваме и са ни приели, и сме отговорили на условията, с цената на много усилия - вие си спомняте, и много жертви дори от страна на България, и на гражданите, и по общата ни воля на всички българи… Защото и днес, повярвайте, голямото множество от българите се радват, че държавата ни е член на ЕС.
Водещ: Върши работа, обаче за част от българските граждани остава под въпрос на какво могат да разчитат в държавата си, когато имат неблагополучие извън нейните граници. Сега ще ви кажа за какво точно ви питам. Става дума за Боевски и /…/, в който изпадна българското правителство. Кажете какво точно стои в основата на това, че един осъден наркотрафикант по законите на Бразилия успя да се върне в страната абсолютно невинен без българските власти въобще да са информирани. Възможно ли е такова нещо?
Зинаида Златанова: Разбира се, че е възможно и не се случва за първи път за съжаление. Сега тук трябва да разделим две неща – юридическата страна на въпроса и дипломатическата страна на въпроса. Дипломатическата страна на въпроса поставя много сериозни проблеми в българската дипломация. Въпрос на един телефон е посланикът да уведоми министъра на външните работи.
Водещ: Той вече е уволнен. Заплаши, че ще съди Вигенин.
Зинаида Златанова: Аз такава арогантност не мога да си представя от държавен служител, но това, разбира се, е негов избор. Дипломатическата страна е въпрос на външно министерство и на дипломацията ни. Юридическата страна, да, възможно е българската страна да не знае, защото българската държава няма никакъв договор за правна помощ от никакъв вид с Бразилия.
Водещ: Специално с Бразилия.
Зинаида Златанова: Специално с Бразилия. България има договори с около 43 държави във времето назад сключвани, включително Народна Република България е страна по тях – някои продължават да действат, други са отпаднали. Тези договори ни помагат ние да имаме отношение на наши граждани и …
Водещ: В Бразилия обаче не сме могли да направим това. Въпреки това, знаете, че сме много болезнени на тази тема още от случая Либия, много вторачено гледаме в такива случаи, все пак извън дипломацията, извън официалните стъпки, които може да извършва една държава в такива случаи, не можехте ли под някакъв друга форма да бъдете информирани какво се случва, защо така, как влиза този човек отново в страната ни, изведнъж на летището се озовава?
Зинаида Златанова: Въпросът защо лицето не е разследвано в България за някакви хипотетични подобни деяни и защо не е заловен, дали е извършил същите действия, ние не знаем, каквито в Бразилия, е въпрос към ръководството на МВР към онзи момент, когато той е арестуван в Бразилия. Не към сегашното, а към онзи момент е интересно може би да се чуе те имали ли са сведения за негова такава дейност в страната и ако са имали, защо не са предприели действия.
Водещ: Да. Това е интересен въпрос, който трябва да се зададе към хората от МВР от онези години.
Зинаида Златанова: И на прокуратурата от онези години. По-интересното е, че, иска ми се българските граждани да знаят, че когато пребивават или живеят по-дълго време в чужда държава, добре е все пак да са информирани и да познават законодателството на тази държава, защото ето, както казах имаме държави, с които имаме договори за правна помощ, но има държави, с които нямаме такива отношения. Например единствената държава в Централна Америка, с която имаме такъв договор, е Куба. Това е добре да се знае. С останалите нямаме.
Водещ: Ако там попадне някой българин в ситуация …
Зинаида Златанова: Нашите възможности да помогнем са много по-ограничени, а да не говорим, че в много от тези държави няма и посолства. Така че съвсем трудно става. Бих препоръчала на гражданите преди да заминат да живеят, да работят в чужди държави, добре е да познават законодателството. Външно министерство има доста добър сайт за това къде имаме консултски представители, какви са техните контакти и могат да изчетат. Искам да кажа и две думи за екстрадицията. Имахме наскоро случай с една българска гражданка, която беше поискана за екстрадиция от САЩ. Договорът за екстрадиция предвижда само условията, при които българският гражданин и съответно гражданин на другата държава, може да бъде предаден за съдене в съответната държава страна по договора. Много е важно българските граждани да знаят, че когато български гражданин се гледа неговата екстрадиция от български съд, българският съд не преценява доказателствата за неговата вина. Той не го гледа дали е виновен или невинен по основното постъпление, а само решава дали да го даде или не на база на това спазени ли са условията по договора и нищо повече.
Водещ: Спомняме си колко шум се вдигна, но българският съд успя да устои правата на българската гражданка. Обаче нещо не можем да устоим правата на бежанците, които влизат сега в България и дали всички са бежанци.Виждате, че криминогенната обстановка е просто отвратителна. Пак има наръгани хора, млади хора в болница с риск за живота. Кажете в цялата тази ситуация Европа, говорите ли си с нашите партньори, какво ни казват от Европа, можем ли да разчитаме на някаква помощ?
Зинаида Златанова: Разбира се, че говорим с Европа. Вие знаете, че министърът на вътрешните работи още в началото на бежанската вълна отиде в Брюксел да говори с ресорния комисар. Моментално бяха поискани средства. Веднага щом започна миграционният натиск и вече към този момент тези средства започват да се предоставят от Европа.
Водещ: Можем ли да кажем колко са влезли в държавата? Поне от последния период. Важно е.
Зинаида Златанова: От последния период са няколко милиона с тенденция да станат около 90 милиона.
Водещ: 90 милиона само за овладяване на бежанската криза в България.
Зинаида Златанова: Така, но лошата новина е, че само с тези средства за съжаление няма да се реши цялостният проблем. Той ще се реши от материалната гледна точка, но важно е да се знае и ние това го обясняваме на нашите европейски партньори, че България досега не се е сблъсквала с такъв проблем. Той е нов за нас и е много важно ние като граждани да подходим със спокойствие и с разум към него.
Водещ: Нещо сме го изгубили разума.
Зинаида Златанова: Искам да призова към търпимост. Ние сме много толерантни хора българите. Нека тази толерантност да бъде проявена. Искам да се замислите за нещо друго. Когато в западна Европа за нас говорят като за хора, които не ги искат там, за хора, които им пречат и за хора, които им взимат работните места и на това отгоре сме нежелани, това е много оскърбително. Ние се обиждаме страшно много и основателно се обиждаме. Нека да не влизаме в тази роля и ние и да говорим за чужденеца така сякаш….
Водещ: Да, но има неблагополучие. Разбира те ли? Свързано е с даването на статут на бежанец, с даването на българско гражданство. Данни излязоха – три пъти само за 3 години е нараснал броят. Има ли критерии, някаква пресявка трябва да се случва. То така терористи могат да влязат през границата, през тази така добре охранявана граница. Терористи, които да получат българско гражданство.
Зинаида Златанова: Това да се надяваме, че не е възможно. Трябва да са спокойни гражданите, че се прави много сериозна проверка на всички, които идват от чужбина и специално на тези, които искат статут на бежанец. МВР прави сериозни проверки. По отношение на българското гражданство аз още преди два месеца повдигнах въпроса. Повдигнах въпроса, защото ми направи впечатление, че за последните години се е удвоил броят …
Водещ: Утроил се е.
Зинаида Златанова: Да, утроил се е, от 6 хиляди на 17 хиляди на чужденците с българско гражданство. Това за мен е доста тревожен факт, защото българското гражданство не е за продан, както наскоро написа един сайт в Африка мисля, че беше със седалище, че български паспорт струва ….
Водещ: В Судан май беше това.
Зинаида Златанова: български паспорт се купува срещу еди-си колко хиляди евро. Първо искам да кажа, че това няма как да е вярно, защото кандидатите идват лично да искат и да получават гражданство. Няма фирми, които, това е много важно послание да го чуят всички, няма фирми, които са оторизирани или изобщо да се занимават с тази дейност.
Водещ: Ще затегнете ли режима обаче?
Зинаида Златанова: Въпреки това за мен да се затегне режимът е необходимо.
Водещ: Как?
Зинаида Златанова: С повече прозрачност, за да се знае кой става български гражданин, защото в момента тези укази минават някак така между капките. Хубаво е да се знае кои стават български граждани и вие да знаете, и вашите колеги, а не само аз и вицепрезидентът на Републиката. Хубаво е да се знае кой става български гражданин. Да има пълна прозрачност. Тези списъци да се публикуват например на сайта на министерството и да са публични. Държавната агенция за българите в чужбина да преосмисли политиката си за това кой признава за българин, защото имаме институция, която признава хората дали са българи или не.
Водещ: Това е част от битката с демографската криза. Страхотно просто са го измислили.
Зинаида Златанова: Аз не го приемам така. За мен това не е правилният подход, защото българското гражданство е огромна чест, която може да бъде оказана на някой, а не битка за решаване на демографски проблеми.
Водещ: В последните минути на разговора ни г-жо Златанова, да ви върна на ежедневието. Имате 5 дни ултиматум, тоест става дума за надзирателите и техните условия. 5 дни те ще мислят дали ги приемат окончателно, след което ще решат и какво ще предприемат. Имате ли още скрити козове в ръкава, за да може да успокоите напрежението? Тези хора наистина работят в отвратителни условия, а в същото време получават много ниско заплащане.
Зинаида Златанова: Истина е, че служителите в затворите работят в много лоши условия. Факт е и аз се занимавам с този въпрос от първия си ден в мандата, но също така е и факт, че тези оплаквания датират от преди 5-6 години. Нито условията са се влошили в последните 5 месеца драстично, нито са се подобрили драстично.
Водещ: Въпреки че Европа от нас очаква да ги подобрим.
Зинаида Златанова: Нека да не забравяме, че досега нито едно тяхно изискване не е било изпълнено. Аз започнах още в началото на мандата, изпълнявайки най-важното им искане за промяна на режима на работа. Много се надявам, че ще продължим в режим на диалог, а не в режим на ултиматуми, защото така няма да постигнем нищо.
Водещ: И за да затворим разговора, кажете все пак законът за съдебната власт влиза ли в парламента и кога да се гледа?
Зинаида Златанова: Законът за съдебната власт влиза в парламента най-късно до края на годината.
Водещ: До края на годината, уважаеми зрители и най-вече магистрати, ще бъде внесен законът за съдебната власт. Очакваме много разгорещени дебати по тази тема. Затягане на режима за даване на българско гражданство. Всички, които решават да напуснат страната, четете внимателно онова, което е публикувано на сайта на Външно министерство за правата и задълженията, които имате, попадайки в дадена държава. Благодаря ви, г-жо Златанова.


 

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ