Интервюта
България няма интерес да се отърве набързо от наблюдението на ЕС
30.05.2013

България няма интерес да се отърве набързо от наблюдението на ЕС


Зинаида Златанова е заместник министър-председател и министър на правосъдието в правителството на Пламен Орешарски от 29 май 2013 г. От 2008 до 2013 г. тя бе ръководител на Представителството на Европейската комисия в България. От 2001 до 2007 г. бе директор на Дирекция по въпросите на ЕС и международните финансови институции. Професионалната си кариера започва през 1998 като началник отдел "Европейска интеграция" в МОСВ. Завършила е право в СУ "Св. Кл. Охридски", а средно образование в Немската езикова гимназия в София.

------------

- Г-жо Златанова, през 2018 г. България ще бъде ротационен председател на ЕС за 6 месеца и трябва да започне подготовката отсега. Външният министър Кристиан Вигенин изрази пожелание дотогава да отпадне Механизмът за сътрудничество и проверка, чрез който България е под наблюдение от влизането си в ЕС. Какво може да направи държавата през следващите 4 години, за да постигне такава цел, ако наистина си я поставя?

- България може да направи много и твърдя, че полага такива усилия. Разбирам логиката на министъра на външните работи. От България се очаква да изпълни шестте показателя, по които е наблюдавана. В решението от 2006 г. за въвеждането на механизма ясно е казано, че той приключва тогава, когато са изпълнени показателите.

- Как ще разберем, че са изпълнени?

- Когато се види, че българската правосъдна и правоохранителна система отговарят на най-високите европейски стандарти в останалите държави - членки на ЕС. Сигурна съм, че всички ние като граждани, политици и общественици искаме точно това. Мисля, че напълно съвпадат интересите и на българските граждани, и на правителството, и на Народното събрание, както и на всички институции, ангажирани в този процес, включително на Европейската комисия. Трябва да направим така, че да не се нуждаем повече от този мониторинг.

- Сега, когато имаме срок от четири години, можем ли да направим план по години, който да ни изведе до целта?

- Държа да подчертая, че не фиксирам срок, а фиксирам резултат. Бих отишла и по-далеч: за мен не е в интерес на България и на българските граждани този механизъм да приключи, без да са изпълнени всички показатели. Срокът може да бъде по-дълъг или по-кратък - всичко е в ръцете на редица институции. Не мога да поема отговорност от името на всички. Моята лична воля и желание не подлежат на съмнение, но и не прехвърлям своята отговорност другиму. Трябва да се съчетае волята на много фактори. Успявали сме и друг път да се справим с големи предизвикателства. За пет години приключихме всички преговори за присъединяване към ЕС. Струва ми се, че няма пречки да повторим успеха.

- Очевидно трябва да има координация между различните институции. Освен това някои не бива да се месят едни на други - например изпълнителната на съдебната власт. Кой ще координира, как ще стане тази координация?

- Първо трябва да се започне от общо разбиране на всички власти, което в последните години не личеше. Имаше недоразумения на кого докъде му е ролята, какви са задачите на отделните власти. Мисля, че вече не е така. Трябва да има координация и си давам сметка за ролята на министъра на правосъдието, който по закон осигурява взаимодействието между изпълнителната и съдебната власт, където е нужно. Така например тази седмица бе насрочено заседание с Висшия съдебен съвет специално за изводите в последния доклад на ЕК за България. Да не забравяме също така, че имаме доста ясни препоръки, т.е. Европейската комисия ни е помогнала значително да се ориентираме какви са следващите стъпки за изпълнение. За целта не бива да правим някакви подробни административни планове, а има нужда от нещо като пътна карта за ключовите неща, които трябва да се свършат. И след това всяка институция ще си избере пътя, по който да работи за общата цел.

- Във всички досегашни доклади независимо от свършената работа се казваше, че няма резултати. Законите са приети, извършени са структурните промени - както сега предстои да се приеме новият Наказателен кодекс и евентуално да се променят текстове в НПК, - но това не се смята за достатъчно от нашите европейски партньори. Те искат резултати във вид на ефективно прилагане на закона. Това е в ръцете на съдебната власт. Как да бъде убедена, че има работа за вършене?

- Ще започна с уговорката, че никога няма да чуете от мен критика към съдебната власт, нито пък мнение по конкретни казуси. Дълбоко ме смущаваха тези неща през последните години. От началото на мандата си казвам, че реформата на съдебната власт, нейната репутация зависи от съвестта на всеки магистрат. Не от някаква колективна воля. Давам пример: каквито и успехи да има съдебната система, решаването на някое значимо дело по обществено неприемлив начин подкопава авторитета на цялата съдебна власт, дори и да е юридически правилно. Но обществото ще разбере неговата правилност, когато юридическата система започне повече да си говори с него. И в доклада пише, че съдебната власт трябва да има по-добра комуникация с медиите, за да се укрепи доверието към нея. Вярвам, че имаме напредък. Стремежът ни към най-добрите стандарти не означава, че стоим на едно място. Днес не можем да си представим как висока политическа фигура без магистратска кариера би заела ключов пост в съдебната система. А преди влизането ни в ЕС бе възможно. Общественият натиск вече е достатъчно силен. Хубаво е, че Еврокомисията пише в докладите си за обществена воля, а не за политическа воля. Дълбоко съм убедена, че общественият натиск помага на това правителство да работи и да постига по-добри резултати. Полезен е и за съдебната система, която не може да прави висши назначения, без да държи сметка за общественото мнение. Трябва да има публичност и прозрачност.

- С какво Румъния прави по-добро впечатление в Брюксел от България, че последният доклад за нея е по-снизходителен?

- Още в предприсъединителния период въпросът се поставяше така, сякаш двете държави се съревновават пред Европейската комисия. Ту едната излизаше по-напред, ту другата. Имаше и взаимни обвинения, че едната дърпа другата назад. Видяхме, че в крайна сметка влязоха заедно в ЕС. И от двете страни на Дунав осъзнахме, че състезанието не носи полза никому. Ето един пример: от 1 февруари в Румъния ще действа нов Наказателен кодекс. Техният стар кодекс също е от 1968 г. като нашия. И там не беше лесно, имаше доста противоречия - особено до последно във връзка с имунитетите, но в крайна сметка в Румъния се прояви воля и настоятелност и там новият НК влиза в действие, докато ние едва сега го внасяме в парламента. Така през последната година и половина Румъния напредна повече.

- Но освен в законодателството Румъния отчита и конкретни резултати в борбата с корупцията на високо равнище - например осъдени или изправени на съд 28 депутати, разследвани и съдени бивши министри, дори бивш министър-председател пратен в затвора. Ние може и да не се съревноваваме с Румъния, но Еврокомисията вижда разликата. Какво ни пречи да използваме опита на Румъния?

- Факт е, че там има приключили дела. Отчита се също, че у нас има много започнали дела заради корупция по високите етажи на властта. Истина е, че при нас стои въпросът за завършване на започнатите процеси. Нямам какво да добавя, освен че и при нас трябва да се върви към приключване на делата с присъди - осъдителни или оправдателни.

- Наближават европейски избори. Има ли в България европейско лоби?

- Най-голямото проевропейско лоби е българският народ, това са българските граждани. Редица социологически проучвания показват, че българите са доволни от членството на България в ЕС. Няма как да е иначе, защото нито един мит - от смешни до страшни, битуващи преди присъединяването, не се сбъдна. Второ, мисля, че всеки гражданин усеща полза от членството в ЕС, защото му дава самочувствие. Но освен него има и други ползи - като се започне от обучението и свободния пазар на труда и се стигне до това, че България ще присъства на световната сцена през 2018 г. като председател за шест месеца на ЕС. Вярвам, че на изборите гражданите категорично ще потвърдят своята проевропейска ориентация.

- За гражданите е ясно, българите са първенци по симпатия към ЕС. Но има ли европейско лоби в политическата класа?

- Почти всички парламентарни партии членуват в големи европейски политически семейства. Дълбоко вярвам, че това не е случайно, а е резултат на убеждения.

- Какво ще бъде печелившото европейско послание на изборите?

- Че животът на българите може да стане по-добър чрез европейските инструменти. Посланието за повече Европа в малка държава като България е печелившо. Ние имаме нужда от общностен подход за решаване на проблемите си. Например въвеждането на института на европейския прокурор. Давам си сметка, че засилването на национализма в Европа би изкушил политиците да дръпнат назад в това отношение. Но в условията на глобализация никой не може да се оправя сам, особено по-малките държави.

- Разговорът за Европа най-често се върти в България около еврофондовете. Имаше и съревнование между политиците кой е усвоил повече. Как да се премине от усвояване към оползотворяване на фондовете, за да се почувства от всички граждани?

- Няма как усвояването да не е абстрактно понятие за хората, защото това е инструмент на политиката. Дълбоко погрешно бе превърнато в самостоятелна политика преди години. Абстрактна се оказа и борбата с престъпността, защото никой не усети да е намаляла въпреки голямата пропаганда на успехите. Всяка политизация на инструментите на ЕС е освен неприлична - сякаш сме в ЕС заради парите, но е и погрешна, защото членството ни в ЕС е преди всичко заради принципите, които споделяме. Ползата от фондовете се усеща. Има стотици преквалифицирани по Европейския социален фонд, стотици училища са ремонтирани по Европейския регионален фонд, изпълняват се големи инфраструктурни проекти, включително и в опазването на околната среда, което е много скъпо. Вземете само метрото в София - всеки софиянец чувства ползата.

 

 

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ