Интервюта
Докладите и критиките на ЕК, управлението на европарите, промените в НК
30.05.2013

Докладите и критиките на ЕК, управлението на европарите, промените в НК

Гост: Зинаида Златанова, вицепремиер и министър на правосъдието

Водещ: Добър ден, министър Златанова. Благодаря ви, че приехте поканата за това интервю. На заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента постигнахте ли консенсус за развитието на България в следващите години, за използването на еврофондовете, за парите, които ни трябват?
Зинаида Златанова: Да. Както самият президент обяви след заседанието, действително участниците постигнахме консенсус за това какви са основните приоритети и накъде трябва да е развива страната в следващите като минимум 7 години и изведена от там къде трябва да се насочени финансирането. Хубавото е, че се оказа...
Водещ: Отношенията са хладни между Орешарски и президента. Изведнъж постигнаха консенсус.
Зинаида Златанова: Ами, това няма значение, дори и да е така, щом вие казвате, няма значение, когато се дискутират въпроси от национална важност. Отговорни политици е важно да се фокусират върху приоритетите, а не върху личните си отношения.
Водещ: Кажете ми, кои са националните въпроси, които са от такава важност? Излязоха коментари след тази среща, че нямате конкретни приоритети и проекти.
Зинаида Златанова: Напротив. Българските приоритети за развитие, разбира се, следват приоритетите на ЕС, защото това е една огромна икономика с 500 млн. потребители. Много интегрирани са нашите икономики на държавите-членки. Така че ние следваме в голяма степен европейските приоритети. И разбира се, добавяме в тях и нашите национални. Както имам предвид? Образованието е приоритет на европейско ниво, на европейско ниво е приоритет повишаване на конкурентоспособността на икономиката.
Водещ: Тоест за тези неща ще има пари?
Зинаида Златанова: Свързаността, точно така, свързаността на континента, което означава транспортни връзки, интернет, дигитална инфраструктура. Всичко това е заложено и в националните приоритети. Държава да подчертая, че най-изостаналият регион в Европа – Северозападния регион на България, и вече това си е чисто наш национален приоритет също е изведен пред скоби като регион, в който трябва ...
Водещ: Тоест ще има пари от Европа повече за Северозападна България?
Зинаида Златанова: Това е идеята да има целенасочени интервенции специално за Северозападна България.
Водещ: Добре, да ви разбирам ли правилно, че Европа ще построи, ще даде пари за магистралата Струма, защото отива към Гърция и е Европа, но за тунела под Шипка ние ще трябва да си го строим?
Зинаида Златанова: Европейските приоритети в посока свързаност на Европа са ясно очертани. Т.нар. ... мрежа или както ги наричаме още трансевропейските коридори и това са направленията, по които Европа дава пари да се строят комуникации. Те са главни в направленията Север-Юг, държа да подчертая, най-общо казано. И това е...
Водещ: Тунелът под Шипка е Север-Юг.
Зинаида Златанова: И ще присъства в ОП Транспорт е общо взето направлението България- Сърбия и направлението България-Гърция, Турция, така най-общо казано. А иначе готови проекти има в транспортния сектор, имам предвид готови за строеж, за финансиране за повече от 5 млрд. евро. ОП Транспорт разполага с европейско финансиране около 1 млрд. евро. Водещ: Тоест пет пъти повече имаме.
Зинаида Златанова: 5 пъти повече проекти имаме. Въпрос на национално решение е как да финансиране и кои от тези, които ще останат извън програмата.
Водещ: Говорейки за тези пътища, възниква винаги въпроса, има и такава теза, защо не си ги строим ние с такси, не ни пречи толкова като пътуваме в Сърбия и Европа и плащаме пътния данък, таксата на вратата и ползваме хубави магистрали, а парите да ги ползваме за други неща, които са по-важни. Може ли да се пренасочат? При предния кабинет магистралите бяха приоритет, това се строеше. Вие отивате ли в образование или де да знам, в медицина повече? Зинаида Златанова: Ние отиваме също в посока повече грижа към човешкия капитал. Европейският социален фонд, финансирането му като дял от общите фондове по време на нашето управление е увеличено с 2%. Тоест в образование, в трудов пазар, в заетост, в работна сила ще отиват наистина повече средства, за да може да допринесат към по-голяма конкурентоспособност на икономиката. В конкурентоспособност на икономиката – малки и средни предприятия, тяхното финансиране също имаме увеличен бюджет за новия програмен период.
Водещ: Докладът, който дойде от Европа обаче отново е лош. Между другото, както и всички други останали доклади. Ще се отрази ли това, този мониторингов доклад на парите, за които кандидатстваме? Европа може ли да ни отрече? Да каже – нищо не правите, не се поправяте, по-малко пари?
Зинаида Златанова: Няма никаква връзка между едното и другото, между доклада по правосъдие и вътрешни работи и европейското финансиране, и никога не е имало. Да, докладът не е добър или не толкова добър, колкото ни се иска отново. Но затова са отговорни три правителства, два парламента, както и самият доклад посочва. Което в никакъв случай не е оправдание и не е радостен фактът. Тъкмо обратното, това е нещо притеснително.
Водещ: Аз не съм специалист, но виждам, че в румънския не се говори за организирана престъпност. И те имат, и там се коментира правосъдие, както и при нас, има ги драмите. Но там за организирана престъпност не става дума.
Зинаида Златанова: Съвсем правилно сте забелязал.
Водещ: Е, нямат организирана престъпност и банди ли?
Зинаида Златанова: Още, когато механизмът за сътрудничество и проверка беше договорен през 2006 г., показател Организирана престъпност наистина по отношение на Румъния няма. Основният акцент там е върху съдебната система и корупция. Също така, ако сте обърнал внимание, в доклада за Румъния се приветства горещо наличието на конкретни резултати. Като говорим за наличието на конкретни резултати така евфемистично...
Водещ: Присъди.
Зинаида Златанова: ... имаме предвид, точно така, конкретни присъди главно за корупция. Водещ: Министър Златанова, вадил съм извадка от докладите, всички досега, винаги пише – няма присъди, не виждаме осъдени, няма реализация. А Румъния пак осъди сега министър, заради съпругата му, е в конфликт на интереси, пак си съдят премиери. Добре, както ще направим ние, за да се случи това в България? Вие сте министър на правосъдието.
Зинаида Златанова: Аз като министър на правосъдието не правораздавам. Това е много важно да се знае.
Водещ: Знае.
Зинаида Златанова: Да го знаят и вашите зрители.
Водещ: Но ще започне ли?
Зинаида Златанова: Това, което според мен трябва да се направи е да се подобри организацията в течение на целия процес – от досъдебното производство до съдебна фаза. Аз като министър мога да внеса закон или изменение на НПК, на НК например. И много бих приветствала всички предложения от професионалната общност, които те смятат, че биха им помогнали да преодолеем, ако има някакви проблеми в закона, за да може наистина да покажем главно на граждани и на обществото, че никой няма да остане ненаказан. Това е много сериозен проблем по отношение за усещането за справедливост в гражданите.
Водещ: Това е проблем открай време.
Зинаида Златанова: Точно така.
Водещ: Не толкова в липсата на наказания и текстове в кодекса, колкото в прилагането й. Зинаида Златанова: Точно така.
Водещ: Но ние се въртим в един омагьосан кръг винаги. Или съдиите са криви и не дават присъди, или прокурорите пропускат да внесат делата. Защо не направите една промяна, която да потърси сметка на такива хора? Някакъв опростен механизъм за търсене на отговорност на съдии и прокурори, които поради давност, поради немарливост пропускат делата?
Зинаида Златанова: Такъв механизъм има. И този механизъм се прилага от Инспектората към ВСС. Всъщност това са хората, които проверяват работата на магистратите. Магистратът е по- особена професия.
Водещ: Или прокурори невнесли дела, съдии ненаписали...
Зинаида Златанова: Те са независими в решенията си и се водят от закона и от убеждения. Но пак казвам, Инспектората е именно органът, който следи за това как работят магистратите. Водещ: С този си инспекторат също ...
Зинаида Златанова: Има дисциплинарна практика. В последните пет години наистина подобрени са нещата, особено по отношение на скоростта на правораздаване. Това е факт. За Инспектората сте прав. Вече повече от година, да не е година и половина...
Водещ: Не назначавате...
Зинаида Златанова: ... няма главен съдебен инспектор, което затруднява именно това, което казвате вие – отчетността на магистратите пред самата общност.
Водещ: Защо, какъв е проблемът? Имаше една номинация, която беше подложена на остра критика публична. Каква е ситуацията сега – откривате ли процедура, ще има ли главен съдебен инспектор?
Зинаида Златанова: Процедурата по избора е изцяло в ръцете на българския парламент. Законодателят е отредил конституционно мнозинство за избор на главен съдебен инспектор, 160 депутатски гласа. Това е наистина почти консенсусно решение, би трябвало да бъде в парламента. И неслучайно е така. Защото главният съдебен инспектор би трябвало да е толкова независим от всички партии и да се ползва в същото време с тяхното доверие, за да може самите граждани да са сигурни, че има кой да се грижи за реда в съдебната система, ако мога така да го кажа.
Водещ: Има ли вече кандидатури, ще изберете ли такъв?
Зинаида Златанова: Знаете, че първата процедура беше прекратена, имаше само един кандидат. Обявена е нова процедура.
Водещ: Вие ли я спряхте?
Зинаида Златанова: О, не. Самите народни представители взеха това решение. Според мен, разумно решение взеха, защото имаше съмнения както в качествата на кандидата. Дали основателни или не, аз това не коментирам. Както и в самата процедура, в кратките срокове, които бяха дадени. Сега са дадени по-дълги срокове. И аз много се надявам да имаме поне между три и пет кандидата този път, за да може наистина да сме убедени, че изборът, който ще направят народните представители е правилен.
Водещ: Министър Златанова, говорим за новия НК. Обсъждането и внасянето на такъв кодекс е голяма дейност, това от години върви, нали така?
Зинаида Златанова: Точно така. Повече от три години.
Водещ: Доколкото знам, от 68-а година действа стария. Тоест той е изключително остарял с всичките му кръпки и ремонти. Време е за нов. Но когато започна това обсъждане, веднага се получиха критики – към текста, който не позволяваше на хора да бъдат снимани и се предвиждаше наказания. Казаха, че е за политици. Текстовете, които махнаха съдебното преследване срещу насилието над животни. Върнахте го. Защо се получава това? Как го обсъждахте този кодекс, с кого го правихте?
Зинаида Златанова: Кодексът, както казахте вие, се работи повече от три години. Той е започнат преди трима министри буквално, от министър Маргарита Попова. Знаете, тя е и прокурор по професия, юрист. Така че това беше една много добра нейна идея, която тя започна. Довършихме го сега в този екип. И през цялото това време екипът, който е писал конкретните текстове е един и същи. Аз и преди казах, че България няма 100 екипа, които могат да напишат НК. Ние сме малка държава и наистина бъдете сигурни, че цялата налична експертиза беше мобилизирана и е била мобилизирана.
Водещ: Кажете ми тоя коя? Защото казват – няма публични обсъждания...
Зинаида Златанова: Имахме работна група, която е заседавала стотици пъти.
Водещ: Кои са в нея?
Зинаида Златанова: Повече от 60 участника. Имаме поне седем върховни съдии в нея, имаме прокурори от ВКП, имаме колеги експерти от МВР, от МФ.
Водещ: ДАНС.
Зинаида Златанова: ДАНС, разбира се.
Водещ: Адвокати има ли?
Зинаида Златанова: Също така.
Водещ: Добре, значи го обсъждате с гилдията, те го знаят.
Зинаида Златанова: Интелектуална собственост специалисти, там, където сме гледали по- секторни неща, като това, което казахте вие – културни ценности или пък храни, или пък, ако щете горско дело, сме се допитали или военни престъпления например, сме се допитали до конкретните специалисти в министерствата.
Водещ: Добре, защо излизат тези критики, че не е обсъждано? Обсъждали сте го изцяло в гилдията?
Зинаида Златанова: Разбира се. Ние сме го обсъждали със специалистите от институциите, които имат задача да...
Водещ: Това е НК. Би трябвало и специалисти да го правят.
Зинаида Златанова: Точно така. А самите гилдии, аз така много ми прави впечатление, че основно критикуват, как да го кажа, хора, които по един или друг начин основателно или не се припознават като субекти на отделните престъпления.
Водещ: Ами, и в това има логика. Страхуват се, че може да ги засегне лично.
Зинаида Златанова: Което само показва, че сегашният НК не се познава добре от гражданите. Водещ: Защо? Дайте ми пример. Искам да ви попитам...
Зинаида Златанова: Имахме, наскоро гледах по медиите, буквално тази седмица, как има наказателна отговорност за неточни везни, кантари по пазарите. Ами, точно същият текст го има и в сега действащия НК. По отношение на културните ценности...
Водещ: Позволих си да проверя това. Досега е било същото. Нямате много голяма разлика в текста.
Зинаида Златанова: Да, така е.
Водещ: Добре. Защо сега стана такъв проблем? Акад. Светлин Русев се изказва. Казва – ако продам една моя картина на човек, ще ме вкарат в затвора и двамата. Защото е над 50 години. Кодекса препраща към закона за културните и казва кое е културна ценности, нали така? Зинаида Златанова: Точно така е.
Водещ: Добре. Вие променили ли сте изобщо този текст в новия кодекс?
Зинаида Златанова: В новия кодекс е разширен действително с културни ценности. Досегашният текст е малко по-тесен и обхваща само археологическите ценности. Това е традиция в българската наказателна политика. Вие знаете, България е страна с много богата... Водещ: За археологията не споря. ... културните...
Зинаида Златанова: И в сегашния...
Водещ: Защо включихте културни ценности, които предизвика проблем?
Зинаида Златанова: Преценихме, че страната трябва да пази културните си ценности, както всички останали европейски страни. По отношение на това, както казахте вие, какво точно е културна ценност в България спрямо нашите разбирания, има специален закон и той е законът за културните ценности. Там е определено, там специалисти в областта на културата определят кое държавата ще пази.
Водещ: Казвате всичко над 50 години.
Зинаида Златанова: ... и кое няма да пази. Ами, ако колегите в МК имат друго виждане по- различно, аз мисля, че няма никакъв проблем да се синхронизират двата закона и още веднъж да огледаме наистина колко назад във времето ще пазим. А и не е въпрос само до, как да кажа, само до възраст на културните ценности. Може да се окаже, че ние имаме културни ценности от световно значение, които държим тук. Например, на проф. Светлин Русев картините може да се окажат от световно или европейско значение. Така че хубаво е...
Водещ: И той трябва да отиде, да ги регистрира в МК своите картини.
Зинаида Златанова: Хубаво е, в областта на културата гилдиите и специалистите, те да кажат, не специалистите по наказателно право. Това са два напълно различни жанра и напълно различни политики.
Водещ: Говори се и за семейни културни ценности. Кажете ми, може би министърът на културата трябва да бъде в това обсъждане включен. Какво означава това – ако майка ми има гардероб на 50 години, това какво е семейна културна ценност?
Зинаида Златанова: Ако майка ви има гардероб на 50 години, той е нейна собственост и няма никакъв проблем. Защото текстът ясно казва, че говорим за незаконни неща. Когато вие незаконно държите или незаконно търгувате с такива ценности. И пак казвам, много е важно България да реши, ние като общество да решим, да ни кажат специалистите какво от нашата изключително богата култура ние считаме, че се гордеем, че трябва да пазим, че не трябва да изнасяме, търгуваме или да продаваме в чужбина и тогава ще знаем, и повярвайте, на вашата майка гардероба едва ли ще попадне в този обхват.
Водещ: Този текст засяга вече новите колекционери на картини, на друг тип културни произведения.
Зинаида Златанова: Точно така.
Водещ: Не на археолозите и иманярите, за които текстът си го има. Може би това е силната реакция, която предизвикват. Опасяват се, че тази търговия, която досега не беше регламентирана, ще попадне в светлината на прожектора?
Зинаида Златанова: Би могло да се каже така. Аз не знам, не съм чула техните опасения, те не са ми ги споделили на мен, което според мен е нормалният начин. Ние подложихме закона на..
Водещ: Добре, министър Златанова, ... сега направете обществено.
Зинаида Златанова: Точно така ще направим. Предстои обществено обсъждане още през месец февруари, много широко с всички гилдии, които са заявили интерес ...
Водещ: Вече по този кодекс?
Зинаида Златанова: Вече по този кодекс и разбира се, тези, които предстои да заявят. Наистина ще бъде много широко. И ще чуем всички мнения и предложения. След като ги чуем, ще ги систематизираме и ще ги предложим на едно второ обсъждане в малко по-тесен кръг на професионалната общност...
Водещ: Което означава, че кодексът ще отиде към есента чак. Тогава ли ще се гледа вероятно?
Зинаида Златанова: Не. Аз мисля, че е добре да се направи сега едно обсъждане, когато кодексът е вече в НС. Защото в крайна сметка окончателното решение по всички тези въпроси...
Водещ: Ще вземе парламентът.
Зинаида Златанова: Ще вземе парламентът. И е добре и самите депутати да чуят и да се ориентират какво мисли обществото. Защото в крайна сметка репресията е толкова голяма, колкото в крайна сметка така ще стане, колкото обществото желае.
Водещ: Добре. Точно по тази репресия, по размера на наказанията искам да ви питам. Оставям културните ценности, да речем, че там не е изяснен другият закон. Но Цацаров, който е прокурор на републиката, би трябвало да разбира от право, също каза, че наказанията за престъпни групи са занижени. Това е критиката на прокурора.
Зинаида Златанова: За голямо съжаление, което отбеляза и доклада на ЕК нееднократно, дори и при по-голям размер на наказанията, занижени са незначително, нека кажем първо, второ, това е...
Водещ: ... не е ли проблема в осъждането, не в наказанията.
Зинаида Златанова: ... част от общата концепция за цялостно занижаване на санкциите. Това е по-съвременният подход. Именно, защото цялата концепция за наказателното право се гради на следното – не е важен размерът на наказанието, важна е неговата неизбежност. Тоест важно е не колко е голяма присъдата, а важно е наистина този, който заслужава, да получи ... Водещ: Аз в доклада от Европа не съм видял да пише – много са ви тежки наказанията или малки, пише – никой не сте осъдили.
Зинаида Златанова: Точно така. Не пише размер на наказанията.
Водещ: Добре, защо спорим за размер на наказанията, когато не ги прилагаме?
Зинаида Златанова: За съжаление, пак казвам, специално за организирана престъпност досега имаме незадоволителен брой присъди, имайки предвид все пак, че България е ..., че организираната престъпност е трансгранична. Аз се надявам...
Водещ: Добре, какво променихте вие в този текст?
Зинаида Златанова: Аз се надявам, че по-лесно би било да говорим за прилагане на закона и може би по-трудно, отколкото за размера на наказанията.
Водещ: Министър Златанова, обяснете ми, ако примерно пера пари и съм в група, сега по- лесно ли ще ме осъдите от преди, по новия текст?
Зинаида Златанова: В момента акцентът е сложен върху квалифицираните състави на определени престъпления, които традиционно или често се извършват в условията на престъпно сдружение. Например, както казахте вие, прането на пари е един такъв пример. Тогава вече, когато, ако вас ви съдят само за пране на пари, наказанието е едно. Квалифицираният състав, когато имаме пране на пари в условието на престъпно сдружение, там вече санкцията е значително завишена.
Водещ: Тоест сега е по-лесно да осъдим ...
Зинаида Златанова: ... Подобна е. Значи, там намалението не е чувствително. Но се надяваме, че по-лесно, това европейската практика го доказва, че по-лесно се доказва основното престъпление, примерно пране на пари, и оттам-нататък вече се увеличава санкцията в условия на престъпно сдружение.
Водещ: Кажете ми за едно популярно искане сред хората за неизбежната отбрана. Знаете, че има битова престъпност, особено по селата, ужасно. Хората казват – взимаме пушката и защитаваме. Защо не вкарате този текст? Той има огромна подкрепа сред хората? Ако влезе крадец у нас, гръмваш го и не те съдят, защото е влязъл в твоята частна неприкосновена конституционно защитена собственост, моята къща е? Защо не го вкарате този?
Зинаида Златанова: Това е основно понятие в наказателното право. В българският закон това е част от общата част на НК, която е смея да твърдя по-важната дори. Това е понятие, което в българската правна доктрина, в българската традиция е сравнително доста широко в сравнение с някои други европейски държави.
Водещ: Какво означава широко?
Зинаида Златанова: Тоест, вие може да се отбранявате, така както нападателят ви, ако той има огнестрелно оръжие – и вие имате право да имате...
Водещ: Но ако той е с нож, аз не мога да го застрелям, дори и да имам пушка.
Зинаида Златанова: Тоест неизбежната... Пак казвам, това е понятие, което се използва и сега.
Водещ: Обикновено съдят хората, които са, мога да ви дам случаи, които се защитават от крадци – тях ги съдят, а не крадците.
Зинаида Златанова: Вижте, това се преценява случай по случай от съдията.
Водещ: Дайте нов кодекс, дайте нов текст.
Зинаида Златанова: Навсякъде по света се преценява дали е в хипотеза на неизбежна отбрана подсъдимият бил. Това е преценка на съдията навсякъде по света.
Водещ: А не може ли да разпишете в кодекса, че при положение...
Зинаида Златанова: ...
Водещ: Който влезе в къщата ми непоканен, както е в Америка.
Зинаида Златанова: Не е точно така и в Америка.
Водещ: Флоридските закони са почти такива.
Зинаида Златанова: Не е точно така и в Америка, или поне не навсякъде. Там има малки разлики.
Водещ: Но знаете, че хората са вдигнали ръце от тази...
Зинаида Златанова: Европейската традиция в нашия кодекс е напълно спазена.
Водещ: Добре. Кажете ми, внесен е вот на недоверие сега, знаете, в понеделник ще бъде гледан, след два дни. За този вот на недоверие кабинетът как се чувства, сигурни ли сте? Зинаида Златанова: Както и премиерът тези дни нееднократно заяви, също и министърът на външните работи, аз също смятам, че този вот е една прекрасна възможност да се сложат на масата много теми, много от които са били замитани дълги години под килима и смятам, че тези теми и дискусията по тях ще бъде изцяло от полза на сегашното правителство. Това мога да ви кажа.
Водещ: Ще очакваме дебатите в понеделник. Но вие се чувствате спокойни.
Зинаида Златанова: Напълно.
Водещ: Добре. За да приключим този разговор, парите, които договаряте, на вас се гледа като на специалист в тази област, и вашето мнение тежи, за България няма да бъдат намалени, няма да бъдат санкционирани, по никакъв начин няма да загубим средства.
Зинаида Златанова: Не. По никакъв начин.
Водещ: Това го гарантирате?
Зинаида Златанова: Напълно.
Водещ: И ще можем да продължим да финансираме основните стратегически цели на България?
Зинаида Златанова: Абсолютно.
Водещ: ... с превес към социалната политика, която давате.
Зинаида Златанова: С превес към социалната политика и конкурентоспособността на икономиката.
Водещ: Тоест ще инвестирате по тази програма Конкурентоспособност повече пари? Зинаида Златанова: Точно така.
Водещ: И ще развивате тези региони, които в момента са най-зле?
Зинаида Златанова: Точно така.
Водещ: Това се прави, за да има баланс между регионите. Това европейско изискване ли е – да е балансирано развитието?
Зинаида Златанова: Това е европейско изискване да имаме балансирано развитие...
Водещ: Питам ви, защото сега разпределиха 500 млн. и казаха – защо давате на малки общини, а не на големи. Това ли е приоритет – да се изравнят нивата?
Зинаида Златанова: Тези 500 млн., нека да подчертая, че за първи път от много години държавата инвестира наистина в региони, които имат отчаяна нужда от тези средства и които не са попаднали, забележете, или за дейности, или за региони, или за дейности, които не са попаднали, да могат да попаднат в обхвата на европейското финансиране. Защо? Защото европейското финансиране, то е допълняемо към националното. Цялата концепция на европейските пари е, че те не заместват националния бюджет, а само го допълват, там, където виждаме европейски приоритети в тези дейности. А там, където нашите, националните... Водещ: Тоест в Монтана Европа няма интерес, трябва ние да работим там?
Зинаида Златанова: ... приоритетни и са ни важни. Там се очаква от нас ние да направим синергия между едното и другото финансиране и по-скоро националното да е водещо. Имайте предвид, че в КСНС стана ясно нещо друго, което не знам дали беше коментирано – за следващите три години по приоритетите, които всички се договорихме, че ще следваме като национални, държавният бюджет ще финансира 28 млрд. лв. От европейските фондове ще бъдат финансирани 6 млрд. горе-долу. Забележете какъв е делът на европейското финансиране към всичко това, което българският бюджет и българският данъкоплатец финансира в нашето развитие.
Водещ: Благодаря ви за това интервю, благодаря ви за този разговор.

 

 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ