Последни новини
Държавата спечели четири дела с голям имуществен интерес пред съда в Страсбург
27.09.2019
      По делото „Агро Фриго ООД срещу България“ дружеството-жалбоподател твърди пред Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), че е нарушено правото му на справедлив процес и правото му на собственост поради възобновяването на производството и пререшаване на спора по същество. Претендира за обезщетение от общо 10 999 812 лева за претърпени имуществени, неимуществени вреди и разноски по делото.
      През 2006 г. дружеството кандидатства за субсидия по европейска програма САПАРД пред Държавен Фонд „Земеделие“.     Изпълнителният директор на фонда отказва да одобри финансиране на проекта му. След оспорване от страна на дружеството с окончателно решение от декември 2008 г. Върховния административен съд (ВАС) отменя отказа и връща преписката на директора за повторно произнасяне, но към онзи момент договарянето по програма САПАРД вече е било прекратено.
       През 2010 г. дружеството осъжда ДФ „Земеделие“ да му заплати сумата от 5 587 998 лева, ведно със законната лихва в размер на 717 811 лева. Според решението на ВАС  невъзможността за преразглеждане е била следствие от първоначалното погрешно решение, без което дружеството е щяло да получи субсидията.
      През юни 2011 г. министърът на финансите, действащ от името на държавата, депозира искане за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС  и за възобновяване на производството. Искът е обоснован с обстоятелството, че държавата не е била страна в производството, въпреки че е била засегната от него, тъй като финансирането по САПАРД е спряно и присъденото обезщетение следва да се изплати от държавния бюджет. ВАС намира доводите за основателни, възобновява производството и връща делото за ново разглеждане. С окончателно решение от 2014 г. съдът отхвърля иска на дружеството поради липса на причинно-следствена връзка между отказа на фонда да предостави субсидията и претърпените от дружеството вреди.
      По делото в Страсбург ЕСПЧ приема, че отмяната на решението е преследвала легитимна цел за защита правата на трета, неучаствала в производството страна. В съответствие с повдигнатите от правителството на България възражения,  Съдът посочва, че отмяната е послужила за поправяне на допусната в предходното производство грешка, тъй като при повторното разглеждане искът е отхвърлен въз основа на необсъдени преди това обстоятелства, а именно представянето от страна на дружеството на подправени и недействителни документи. Що се отнася до ефекта от отмяната, ЕСПЧ отбелязва, че изпълнението на осъдителното решение не е било започнато преди възобновяването, както и че националните съдилища са сметнали, че липсва причинна връзка между претърпените от дружеството вреди и отказа за предоставяне на субсидия. Заключението на Съдът е, че отмяната на влязлото в сила решение не е била в противоречие с принципа на правна сигурност.
      По отношение на оплакването за нарушено право на собственост, Съдът припомня, че властите не бива да бъдат лишени от възможността да поправят собствените си грешки, тъй като обратното би било в противоречие със забраната за неоснователно обогатяване. ЕСПЧ отбелязва, че в настоящия случай отмяната е целяла поправката на допусната в предходното производство грешка и че тя не е засегнала в прекомерна степен дружеството. Като посочва и съмнението си в добросъвестността на жалбоподателя, ЕСПЧ отхвърля и това оплакване.
      Жалбоподатели по делата „Търговска база ООД и Попниколов срещу България“, „Изгрев АД и ТК-Холд АД срещу България“ и „Автотранссервиз АД срещу България“ се оплакват основно от нарушаване на правото им на собственост.  Трите дружества претендират за общо 1 039 582 лева обезщетения за имуществени, неимуществени вреди и разноски по делата.
      Те са бивши държавни предприятия, приватизирани през 90-те години. Поради неизпълнение на задължения по приватизационните договори Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол завежда искове срещу новите собственици на дружествата.   Въпреки че печели исковете, Агенцията не успява да удовлетвори вземанията си от тях и учредява законни ипотеки върху имущества на приватизираните дружества, каквато възможност е въведена през 2006 г. с §8 от Преходните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. В резултат, по отношение на имотите на първия жалбоподател е направен безуспешен опит за публична продан, два от имотите на втория жалбоподател са продадени, а третият жалбоподател изплаща на Агенцията част от дълга.
     През 2015 г. §8 е отменен, а националните съдилища развиват съдебна практика за прогласяване нищожност на учредените по този ред ипотеки и присъждане на обезщетения при осъществена публична продан.
     Затова ЕСПЧ приема, че по трите дела жалбоподателите разполагат с ефективни вътрешноправни средства, които им дават шансове за защита на правото им на собственост чрез прогласяване на ипотеките за нищожни и/или получаване на обезщетение.   Доколкото към момента националните производства не са приключили с окончателен акт ЕСПЧ отхвърля жалбите на жалбоподателите по второто и третото дело изцяло поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.
     По отношение на първия жалбоподател, ЕСПЧ счита, че жалбата му е недопустима отчасти поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, отчасти като явно необоснована, тъй като с влязло в сила решение националният съд е приел, че той не дължи част от дълга.
 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ