История




Международно-правни аспекти на особения залог и обезпечителните права като цяло
 
 
 
I. НАЦИОНАЛНО НИВО


Съществуват различни подходи в правната уредба на обезпечителните сделки в националните законодателства на държавите по света, респ. това се отнася и за особения залог, като един от видовете   обезпечения.
 
А. Правни системи, които създават единна концепция за обезпечителното право
 
Първият модел на единно общо обезпечително право е чл. 9 от Единния търговски кодекс на САЩ. Чл. 9 бе приет от всичките петдесет щати на САЩ, включително след известно закъснение от гражданско-правната юрисдикция на Луизияна. Чл. 9 от Единния търговски кодекс на САЩ бе изцяло променен през 1999 г. най-вече в посока разширяване на полето на правното му действие, модернизиране на регистърните системи в Щатите и по-цялостно съобразяване със ситуациите, при които длъжниците, предоставящи обезпечителни права се намират извън територията на САЩ.
Закони за личните имуществени обезпечения, които споделят повечето от концепциите и методите на чл. 9 от Единния търговски кодекс на САЩ, бяха приети от всички провинции в Канада, които възприемат общото право, като тези закони осигуряват регистрация на всички обезпечителни права върху лично имущество (материално и нематериално), които се пораждат без предаване на имуществото, обект на обезпечение. Първият от тези актове беше Онтарио акт, който влезе в сила през 1976 г. През 1992 г. провинция Квебек, която възприема принципите на гражданското право, прие нов граждански кодекс, който влезе в сила, през 1994 г. и който осигурява нов режим на обезпеченията върху лично имущество. Въпреки че се базира на гражданско-правна концепция, този режим функционира по подобие на чл. 9 и включва изискванията за единна регистрация на всички обезпечения, които биха представлявали обезпечителни права по силата на чл. 9 от Единния търговски кодекс на САЩ. Нова Зенландия също прие законодателен акт за личните имуществени обезпечителни права (1999 г.), а в Австралия предстои да бъде приет. В Европа в Норвегия (1980 г.) и Румъния (1999 г.) бяха приети обширни законодателни актове, които уреждат по подобие на чл. 9 от Единния търговски кодекс на САЩ широк спектър от активи и обезпечителни права и предвиждат регистрацията на повечето обезпечителни права, които се пораждат без предаване на имуществото, обект на обезпечение.
 
Б. Правни системи, които регулират класическия и особения залог


Много държави, които са приели нови граждански кодекси или закони, които уреждат цялостно имуществените права, разглеждат два вида залози  традиционния залог и модерния особен залог. Този подход се наблюдава и в гражданския кодекс на Грузия (1997 г.), Холандия (1992 г.), Квебек (1992 г.), ОНД (1994 г.) и Унгария (1959 г. , ревизиран 1996 г.), също така и в Естонския имуществен закон от 1993 г. и Украинския закон за залозите от 1992 г. В тази група попада и Китайския закон за гаранциите от 1995 г. През ноември 1999 г. правителството на Виетнам прие декрет за обезпечените сделки, който спазва правилата за обезпечените сделки, предвидени в гражданския кодекс от 1994 г. Беше анонсирано, че предстои да бъде приет декрет за регистрацията на обезпечените сделки, като той ще предвижда правила относно създаването на компютърна система за вписвания (регистър, който предоставя ограничена информация относно обезпечителните сделки).


С. Правни системи, които регулират самостоятелно обезпечителните права, възникващи без предаване на имуществото, което е предмет на обезпечение /особени обезпечения/


Няколко държави приеха закони, регламентиращи особените обезпечителни права, т. е. възникващите без предаване на имуществото,  предмет на обезпечение. Що се отнася до теоретичните подходи в тези закони, използвани са два различни методи, единият, основан на идеята за залога, а другият, който се базира на “фидуциарния” трансфер /временно допълнително прехвърляне на собствеността/.


1. Заложен подход
 
Този подход се използва широко особено в новоприетите закони за особени залози, например в България  1996 г., Чили  1992 г., Латвия  1998 г., Литва  1997 г. и Полша  1996 г. Повечето от тези държави предоставят възможност за регистрация на заложното право на кредитора. За разлика от останалите, по чилийското право действието на обезпечителното право относно трети лица зависи от публикуването на част от съдържанието на обезпечителното споразумение в Държавен вестник.
Заложният подход е характерен за държави, които имат ново по-богато законодателство, което регламентира и традиционния залог.


2. Фидуциарно /доверително/ прехвърляне на собственост
 
Методът на фидуциарното прехвърляне на собствеността върху обезпечението на кредитора бе въведен чрез специални закони в Бразилия (1965 г.), Индонезия (1999 г.) и Черна гора (1996 г.). Най-общо казано кредиторът, като фидуциарен собственик, е субект на правила, които по своята същност слабо се различават от съответните правила, установени за обезпечения кредитор по силата на заложния подход.
По специално, след неизпълнение от страна на длъжника фидуциарният собственик не може просто да придобие обезпечението в своя патримониум, а трябва да спази правила, сходни на тези, които регламентират договорното изпълнение при особения залог.


Като обобщение на национално ниво съществува ясна тенденция към акцентиране върху значението на един адекватен правен режим, отнасящ се до обезпеченията, учредени без предаване на имуществото  обект на обезпечение. Макар и малко на брой засега, съществуват правни системи, които въвеждат идеята за генерализация на тези обезпечения т.е. те да не се използват само от специални групи кредитори или длъжници, и по отношение само на специфични обекти на обезпечение, а от всички кредитори и по отношение на всякакви обезпечения. Важното все пак е , че тази тенденция е забележима.
Повечето нови законодателства до известна степен приемат идеята за регистрация на особените обезпечителни права, за да им се даде публичност . Все пак трябва да се отчете, че формата и съдържанието на информацията, която се предоставя в отделните регистри е много различна. В редки случаи са избрани други форми на публичност, например публикация в Държавен вестник.


II. МЕЖДУНАРОДНО НИВО


От международно правна гледна точка материята на обезпеченията също е много сложна. Темата за обезпечителните права е била многократно разисквана на конференции по целия свят през последните 25 години и е привлякла вниманието на законодатели от международно, регионално и национално ниво както и на международни и регионални финансови институции.


А. Правителствено ниво
 
Комисия по международно търговско право към ООН (UNICITRAL)
В края на 80- те години UNICITRAL полага началото на унифицирането и хармонизацията на идеи в сферата на правото на обезпечените сделки. Тази тема в продължение на много години е занимавала Комисията. В края на 70-те години UNICITRAL прави първите проучвания в тази насока. Тези проучвания доведоха до предложението на Секретариата да се подготви пример закон, който едновременно да се хареса и да бъде приложим. Но на своята 13-та сесия през 1980 г. Комисията заключи, че унификация в световен мащаб на обезпечителното право е непостижима на този етап. UNICITRAL направи това заключение въз основа на съображенията си относно сложността на разискваната материя и значителните различия между отделните правни системи, както и заради изникналата необходимост от унификация и хармонизация на други правни сфери като например несъстоятелността, което в настоящия момент изглеждало невъзможно. На своя конгрес през 1992 г. UNICITRAL възобнови своята работа върху обезпечителните сделки, но само по посока прехвърляне на вземания.
 
 
 
Международен институт за унификация на международното частно право (Unidroit)
 
Инициативата, подета от UNICITRAL, бе последвана от Unidroit. През 1988 г. Институтът приключи работата си върху две конвенции, едната за международния финансов лизинг, а другата относно международния факторинг (“Конвенциите от Отава”). Факторингът и лизингът са концептуално близки до материята на обезпеченията. През 1993 г. Unidroit провъзгласи своето намерение да подготви примерен закон върху обезпечителните сделки. На следващата година бяха публикувани три доклада. През 1995 г. беше публикуван доклад за срещата на международните организации, ангажирани в изработването на законодателство в сферата на обезпеченията, която беше проведена в Рим на 29.11.1994 г. От тогава други дейности в тази посока не са анонсирани.


Съветът на Европа и Европейски съюз
 
С оглед хармонизиране на правото на обезпеченията по отношение на инвестиционните ценни книги комисията на Европейския съюз публикува през 1998 г. така наречената “схема за действие”. Целта на този проект е да положи основите за подготовката на Директива за Финансовите обезпечителни права и за прехвърляне на правото на собственост в еворпейски мащаб, що се отнася до инвестиционните ценни книги.
Предложеният правен режим няма да промени характера на активите, които се предоставят като обезпечение, нито правата върху ценните книги по силата на националните законодателства, този режим създава само ново обезпечително право във връзка с инвестиционните ценни книги. Той ще се прилага по отношение на лица, които предоставят и получават обезпечения в рамките на Европейския съюз и ще се разпростира върху целия спектър от търговски субекти.
 
Организация на Американските държави (OAS)
OAS наскоро започна своята работа върху създаването на примерен интерамерикански закон за обезпечителните сделки. В следствие на молбата от страна на Секретарията на OAS, Националният правен център за междуамериканска свободна търговия изготви няколко проучвания върху обезпечителните сделки и направи проекто-модел, заимствайки от чл.9 на Единният Търговски Кодекс на САЩ и Канадските актове за личните имуществени обезпечителни права.
 
Организация за хармонизирането на бизнес правата в Африка (OHADA)
OHADA е международна организация на дванайсет франкофонски и две нефранкофонски африкански държави, която наскоро беше създадена с цел да унифицира бизнес правото на държавите членки и да създаде сигурна и благоприятна за бизнаса, легална и икономическа среда. През 1997 г. бе приет Единен акт за обезпечителните права, който се базира главно на Френското право, но съдържа също така някои нови положения. По специално Френските правила относно залога без предаване са интегрирани в този акт, въпреки че различните видове имуществени и някои неимуществени обезпечения са регламентирани от отделени разпоредби.
Европейска банка възстановяване и развитие (EBRD)
 
Примерен закон за обезпечителните сделки бе разработен от EBRD и публикуван през 1994 г. Неговата първоначална цел беше да помогне на бившите социалистически държави в Източна Европа в развитието на тяхното модерно законодателство за обезпеченията . Един от водещите принципи в подготовката на Примерния закон беше съвместимостта му с гражданскоправната традиция на Централно и Източноевропейските държави. Този примерен закон създава едно единствено обезпечително право по отношение на всички видове активи, които се предоставят като обезпечение, включително бъдещи и съвкупност от активи със сменящи се елементи като например инвентара. Примерният закон оказа голямо въздействие върху законодателството и Източна Европа и Централна Азия.
 
В резултат на своя опит, натрупан в процеса на приемане на Примерния закон EBRD, бе в състояние да формулира десет основни принципа за правото на обезпечителните сделки. Главните принципи са: обезпечението трябва да намалява риска от предоставянето на кредит, като по този начин се увеличават възможностите за кредитиране; законът трябва да предвижда бърз, евтин и лесен начин за учредяване на пълно обезпечително право без по този начин лицето, което предоставя обезпечението, да бъде лишено от възможността да го използва; ако обезпеченият дълг не бъде изплатен носителят на обезпечителното право трябва да има възможността да реализира обезпечението и да се удовлетвори с предимство пред останалите кредитори.
 
Световна банка и Азиатска банка за развитие
Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка) в много от последните си кредитни операции демонстрира нарастващ интерес по отношение на реформата в сферата на правото на обезпечителните сделки. Проекти за финансиране на реформата в тази сфера, финансирани от Световната банка, са в процес на реализация или предстоят в непосредствена близост в много държави. Някои от тези проекти се провеждат със съдействието и на други финансови институции.
 
Азиатска банка за развитие направи проучване върху обезпечителните сделки и несъстоятелността в редица от държавите членки. Резултатите от това проучване се съдържат в доклад. Една част от този доклад , озаглавена “нуждата от интегриран подход към реформата в сферата на обезпечителните сделки и правото на несъстоятелност ”, подчертава близката връзка, както и различните цели на правото на обезпечителните сделки и несъстоятелността, както и необходимостта тези два правни дяла да бъдат съвместими един с друг.


Б. Неправителствено ниво


Международна търговска камaра (ICC)
 
ICC е подготвилa ръководство, което предоставя основна информация във връзка със “запазването на собствеността” в 19 юрисдикции. Обхватът на това ръководство е сведен до договорите за продажба между търговци по отношение на движими вещи.
Международна асоциaция на адвокатите (IBA)
Международна асоциация на адвокатите учреди през 1999 г. комитет за международна финансово-правна реформа с цел да се формулират предложения за опростяване и подобряване на законите и практиката при обезпечаването на кредитите. В своята дейност комитетът възприе като изходна точка основните принципи на EBRD за държавите от Централна и Източна Европа, чиито икономики са в преход.
 
Американски правен институт (ALI)
През 1998 г. ALI създаде международен проект за обезпечителните сделки. Целта на проекта е да допринесе и спомогне за развитието на ефективни правни режими за обезпечените сделки в контекста на международното право, вътрешното право на САЩ и вътрешното право на други държави. Така поставената цел се реализира чрез участие в законодателния процес на САЩ и съдействие за развитието на правото на обезпечителните сделки в други държави, също така и чрез подготовката на важни законопроекти, които улесняват тези процеси.
 
Централна и Източно-европейска правна инициатива и Институционална реформа на неформалния сектор
Американската Асоциация на адвокатите, посредством своята Централна и Източно-европейска правна инициатива, осигурява помощ на Централно и Източно-европейските държави, както и на държавите в Централна Азия. Помощта има образователен характер в определени правни сфери, изразява се и в изработването на законопроекти. В много случаи тази помощ се предоставя в сферата на обезпечените сделки. Домакини на Източно-европейската правна инициатива са следните държави- Албания, Азербеджан, Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Хърватско, Чехия, Естония, Грузия, Унгария, Казахстан, Киргистан, Латвия, Литва, Молдова, Полша, Румъния, ОНД, Сърбия, Словакия, Таджикистан, Македония, Туркменистан, Украйна и Узбекистан.
 
Факултетът по Икономика към Университета Мериланд е спонсор на Институционалната реформа на неформалния сектор (IRIS).
 
IRIS съдейства за създаването и въвеждането на реформи, които улесняват икономическия растеж и засилват демократичните процедури в държавите, които са в преход от планова към пазарна икономика. В тази връзка IRIS оказва едновременно интелектуална и техническа помощ за държавите, които модернизират своите правни уредби на обезпечителните сделки, най вече що се отнася до регистърните им системи. Специални проекти са реализирани в държавите: - Албания, България, Хърватско, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, ОНД, Словакия, Словения и Македония.
 
В заключение през последните двадесет и пет години в сферата на обезпеченията бе отбелязано значително развитие на национално и международно ниво. Въпреки това, обезпечителното право все още не спомага максимално за ефективност и бързина на процеса на кредитиране. Причини за това са неадекватното вътрешно право, конфликтите възникващи във връзка с приложимия закон, загубата на обезпечение при преминаването на държавни граници, които като цяло възпрепятстват международната търговия. В светлината на тези разсъждения може да се направи изводът, че е необходимо продължаване на дейността по посока усъвършенстване. Финално, проучванията на Световната банка сочат, че модернизацията и оптимизацията на обезпечителното право могат да доведат до ускоряване на икономическото развитие и следователно да допринесат за всеобщото благоденствие.




Специфика на особения залог като обезпечение
 
Идеята за създаване на нов правен институт в материята за обезпеченията възниква с разгръщането на гражданския оборот и необходимостта активността на субектите в пазарното общество да бъде обезпечена с надеждни гаранции, като същевременно се намери механизъм, който да балансира интересите на страните и едновременно с това да изключва възможността за евентуално затормозяване и блокиране процеса на движение на материални и финансови активи.

Решението на посочените неотложни въпроси сполучливо е намерено с приемането през 1997 година на Закона за особените залози. Създадена бе възможност за стопански активните субекти да обезпечават свои вземания с учредяването на такъв залог, при който реалното предаване на заложеното имущество не е условие за действителност на сделката. Нещо повече -с разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за особените залози се разгръща основната характеристика на този залог – това е залог, учреден без предаване на заложеното имущество.
Законодателят отива още по-далеч, като допуска възможността за залогодателя да се разпорежда със заложеното имущество, когато това е в интерес на нормалната му дейност, като в същото време правото на заложния кредитор да се удовлетвори от насрещната престация е надеждно гарантирано. Вземането на заложния кредитор в този случай се удовлетворява от насрещната престация или заместващата облага, както ако върху тях би имало учреден залог (чл. 16, ал.2 от ЗОЗ).
 
Други основни белези на особения залог:
  • договорът за особен залог е формален –писмената форма на договора  е условие за неговата действителност;
  • залогодателят по договора за особен залог трябва да е търговец или лице по чл. 2 от ТЗ (чл. 3, ал.1 от ЗОЗ):
-      ограничението по чл.3, ал.1 ЗОЗ  не се прилага при сключване на договор за особен залог, когато залогодател е едноличен търговец. Когато залогът се учредява върху имущество, включено в търговското предприятие на едноличния търговец или извън него, но също в съпружеска имуществена общност, наред с него страна по договора може да е неговият съпруг ( чл.3, ал.2 от ЗОЗ). Съпругът на лице по чл.2 от ТЗ също може да бъде страна по договора за особен залог, ако заложеното имущество е в СИО; 
-       ограничението по чл.3, ал.1 ЗОЗ  не се прилага и при залог на безналични ценни книжа, дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции и дружества с ограничена отговорност, както и на права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни;
-         ограничението по чл.3, ал.1 ЗОЗ  не се прилага и случаите, в които залогодатели са:
        - общината, която обезпечава общински дълг, поет при условията и по реда на Закона за общинския дълг,
        - Фондът за гарантиране на влоговете в банките, когато обезпечава ползваните от него заеми (доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.);
        - юридически лица с членове - лицата по чл. 2 от Търговския закон (изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.);
        - юридически лица с нестопанска цел, които извършват стопанска дейност - относно извършваната от тях стопанска дейност (изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.).
  • имуществото, което може да бъде обект на особения залог, е изрично посочено в чл. 4 от ЗОЗ  (имуществени права, прехвърлими и представляващи част от общото имущество на залогодателя
-         вземане или съвкупност от вземания;
-         безналични ценни книги или съвкупност от безналични ценни книги- вписването на договора за залог се извършва в Централния депозитар или в регистрите за държавни ценни книжа, водени от БНБ и първичните дилъри- когато е учреден особен залог върху държавни ценни книжа;
-         движими вещи с изключение на кораби и въздохоплавателни средства;
-         съвкупност от машини и съоръжения, от стоки и материали в оборот;
-       дружествени дялове - при учредяване на залог върху дружествен дял в събирателни, командитни дружества, командитни дружества с акции и дружества с ограничена отговорност, обстоятелствата относно учредения залог се вписват в търговския регистър;
-         права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни-обстоятелствата относно особен залог върху индустриална собственост се вписват в регистрите на Патентното ведомство;
-         търговско предприятие- обстоятелствата относно залог на търговско предприятие се вписват в търговския регистър, по партидата на дружеството – залогодател. Допустими са вторични вписвания в  съответните регистри, след първичното вписване на залога в търговския регистър, в зависимост от характера на отделните активи от съвкупността ( в ЦРОЗ, имотен регистър и др.).
Кръгът на вещите и правата, които могат да бъдат залагани, е изключително широк, като е предвиден и залог на търговско предприятие. Заложеното имущество може да бъде и родово определено, и бъдещо.  Учреденият върху вещи и права особен залог обезпечва освен вземането, и всички лихви и неустойки върху него. Обезпеченото вземане също може да бъде индивидуализирано или родово определено, условно или бъдещо (чл.4, ал.2 от ЗОЗ).
  •         В ЦРОЗ се вписват обстоятелствата по договори за особен залог при учредяване на особен залог върху:
-         вземане или съвкупност от вземания;
-         движими вещи с изключение на кораби и въздухоплавателни средства;
-         съвкупност от машини и съоръжения;
-         съвкупност от стоки и материали в оборот;
-         търговско предприятие (вторично вписване, след вписването на залога в търговския регистър);
  • залогът се вписва в ЦРОЗ, за да бъде противопоставим на трети лица
Производството по вписване на договора за особен залог служи за създаване на противопоставимост спрямо трети лица на учреденото с договора заложно право върху обекта на залога. Вписването в ЦРОЗ не елемент от фактическия състав на договора. Особеният залог се учредява в момента на подписване на договора.
С регламентирането на този нов за нашето облигационно право институт се създава коментираната по-горе възможност за страните балансирано да гарантират интересите си, като вземането на кредитора от една страна е сигурно обезпечено, а от друга страна заложеното имущество остава в държане на залогодателя с оглед нормалното осъществяване на неговата стопанска дейност.
  • бързо извънсъдебно изпълнение
За да се удовлетвори, заложният кредитор следва да впише в съответния регистър пристъпване към изпълнение. Без необходимостта от наличието на изпълнителен лист кредиторът има право да продаде заложеното имущество. Средствата от продажбата на заложеното имущество постъпват по сметката на депозитар, който извършва разпределението им за удовлетворяване на отделните кредитори по реда на вписването на залозите.



 
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ